Определение № 381 от 03.08.2010 г. на ВКС

Постъпила е частна касационна жалба,подадена от ЗД “БУЛ ИНС”АД-София против определение от 16 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 381 София 03.08.2010 Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 29 юли 2010 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ВАСИЛКА ИЛИЕВА изслуша докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 282/10 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 274, ал.2, изр. второ ГПК. С определение № 207 от 11.05.2010 г. по ч.гр.д. № 157/2010 г. на състав на І г.о. на ВКС е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частната жалба от Д. Т. Б., Й. Т. Б. и “Н” ООД гр. С., представлявано от М. Д., против определение № 192 от 02.02.2010 г. по гр.д. № 87/2010 г. на Софийски апелативен съд. Против определението на тричленния състав на ВКС е подадена частна жалба от М. С. А., Б. С. Б. и “Н”, представлявано от М. Д., последният преупълномощил с права да представлява дружеството адв. Г. С. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на определението и се иска неговата отмяна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, съобрази следното: За да остави без разглеждане подадената от Д. Т. Б., Й. Т. Б. и “Н” ООД гр. С. частна жалба, съставът на І г.о. на ВКС е приел, че атакуваното с нея определение на Софийския апелативен съд не подлежи на инстанционен контрол, тъй като нито е преграждащо, нито в чл. 23 ГПК е предвидена възможност за обжалването му. От данните по делото не се установява по него да са били конституирани като страни лица с имена М. С. А. и Б. С. Б., посочени като жалбоподатели в настоящата частна жалба, поради което настоящият състав приема, че по отношение на тези лица частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Частната жалба, изходяща от “Н” е допустима, но е неоснователна. Определението на съда по чл. 23, ал. 3 ГПК, с което горестоящият съд изпраща делото за разглеждане в друг равен по степен съд в случаите, когато поради отстраняването на съдии, разглеждането на делото в съответния съд е невъзможно, не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, тъй като не е от категорията на обжалваемите съдебни актове съгласно чл. 274, ал.1 ГПК. Определението на съда по чл. 23, ал. 3 ГПК не прегражда развитието на производството по делото, нито законът предвижда самостоятелното му обжалване. Въпросът за определяне на друг равен по степен съд е предоставен на преценката на горестоящия съд, без законът да определя критерии за тази преценка, които могат да се проверяват по реда на инстанционния контрол. Като е достигнал до същите изводи и е оставил без разглеждане частната жалба против определение № 192 от 02.02.2010 г. по гр.д. № 87/2010 г. на Софийския апелативен съд, от съставът на ВКС правилно е приложил процесуалния закон. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът