Определение № 10137 от 27.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8551/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административно процесуалния кодекс вр. чл.248, ал.3, изр. второ ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. А. М., чрез процесуален представител, против определение №7547 от 05.06.2024г. по адм. дело № 6958/2023г. на Административен съд София-град. С обжалваното определение съдът: Оставя без уважение искането по чл.248 ГПК, обективирано в частна жалба вх.№6372/16.02.2024г., подадена от Л. Д. С., чрез адвокат Вълчева, срещу определение №1289/05.02.2024г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Определение №7988/20.09.2023г., и двете определения постановени по адм.д.№6958/2023г. по описа на АССГ; Допълва определение №7988/20.09.2023г., постановено по адм.д.№6958/2023г. по описа на АССГ, като осъжда Д. А. М. да заплати на Л. Д. С. сумата 1200 лева, разноски по делото. Частният жалбоподател иска отмяна на определението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Съображения излага в частната жалба. Не претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответникът по частната жалба – Л. Д. С. не изразява становище по частната жалба. Не претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, в настоящия тричленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл.230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, в производство по чл.248, ал.1 ГПК вр. чл.144 АПК, АССГ е приел, че това е процесуалният ред за произнасяне по частна жалба вх.№4260/14.03.2024г. на ВАС, вх.№6372/16.02.2024г. на АССГ, подадена от Л. Д. С., чрез адвокат Вълчева, срещу определение №1289/05.02.2024г., и по частна жалба вх.№34993/04.10.2023г., подадена от Л. Д. С. срещу определение №7988/20.09.2023г., постановено по делото, в частта относно разноските. В първия случай АССГ е приел, че поправка на ОФГ не може да се използва за изменение или отмяна на формираната воля на съда, респ. за допълване на съдебния акт. В случая относно искането за присъждане за разноски съдът е счел същото за допустимо, независимо, че не е представен списък по чл.80 ГПК, а относно присъдения размер е уважил направеното оспорване на претендирания за присъждане размер на адвокатския хонорар. Определението е правилно. Няма процесуална пречка съдът с един съдебен акт- определение, да се произнесе по обективирани в отделни частни жалби искания, подадени от страна по делото, доколкото исканията подлежат на разглеждане по един процесуален ред- този по чл.248, ал.1 ГПК вр. чл.144 АПК, и съставляват искане по чл.248, ал.1 ГПК вр. чл.144 АПК- за изменение на постановено от същия съд определение в частта за разноските, обективирано в частна жалба от Л. С. вх.№4260/14.03.2024г. на ВАС ( предвид определение № 5345/30.04.2024г. на ВАС по а.д. №2859/2024г., задължително за първостепенния съд), и обективирано искане от Л. С. в частна жалба вх.№34993/04.10.2023г., срещу определение №7988/20.09.2023г., постановено по делото, за присъждане на разноски по делото. Споделя се е извода на АССГ, че в хипотезата на искане за разноски, не може да се допълва или отменя формирана воля на съда по основното производство, и в тази част искането, обективирано в частна жалба от Л. С. вх.№4260/14.03.2024г. на ВАС правилно е оставено без уважение. Противно на тезата на частния жалбоподател законосъобразно първостепенния съд е приел, че с оглед начина на приключване на съдебното производство по делото- с определение за неговото прекратяване, без провеждане на открито съдебно заседание, не следва да се прилага разрешението по т.9 от ТР №6 от 06.11.2013г. по т.д.№6/2012г. ОСГК ВКС, съответно искането за присъждане на разноски е допустимо( предвид т.8 и т.11 от цитираното ТР). Правилен е извода на съда за основателност на искането за присъждане на разноски съобразно доказателствата по делото, като размера на присъдените разноски е законосъобразно определен при уважаване на възражението за прекомерност и с оглед фактическата и правна сложност на делото. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо вр. чл.236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение