Определение № 273 от 28.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 2602/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Ю. В. Й., процесуален пълномощник на Т. - А. Колцеа, гражданин на Република Румъния, непълнолетен, действащ лично и със съгласието на родителите си - К. Колцеа и Б. Луциан Колцеа, срещу определение № 266/09.10.2025г., постановено по в.т.д.№ 66/2025г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което на основание чл. 248 ГПК е изменено решението по в.т.д. № 66/2025г. в частта за разноските. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно и следва да бъде отменено. Изтъква, че присъденото на застрахователното дружество адвокатско възнаграждение в размер на 5 580 лв. е силно завишено и не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Твърди се в жалбата, че на адвокат Й. следва да бъде присъдено възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗАдв. за извършените процесуални действия, независимо от отхвърляне на въззивната жалба, с оглед положения труд съгласно чл. 2, ал. 4 от Наредба № 1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа. По изложените доводи жалбоподателят претендира отмяна на определението, намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение на ответника, както и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗАдв. на адвокат Й.. Ответникът - „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс Груп““ АД оспорва жалбата чрез процесуалния си представител – адв. С. К. по съображения, изложени подробно в писмения отговор от 24.11.2025г. Претендира потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по жалбата и данните по делото, намира следното: С решение № 61 / 20.06.2025г. по в.т.д. №66/2025г. Апелативен съд -Велико Търново е потвърдил решение № 16/17.02.2025 г. по т. д. № 73/2024 г. на Окръжен съд – Плевен. Производството пред въззивния съд е образувано само по въззивна жалба, подадена от ищеца Т. – А. Колцеа чрез адв. Й., срещу решението на ОС - Плевен в частта му, с която е отхвърлен искът по чл. 432, ал.1 КЗ за разликата над присъденото обезщетение от 150 000 лв. до пълния предявен размер от 200 000 лв. С решението „Застрахователно Акционерно Дружество „Булстрад Виена иншурънс Груп““АД е осъдено да заплати на адв. Ю. В. Й. от АК - Разград, сумата от 2 030 лв. - адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. С обжалваното определение, сезиран с молба по чл. 248 ГПК от застрахователното дружество, въззивният съд е приел, че следва да допълни решението си в частта за разноските, като присъди адвокатско възнаграждение на „Застрахователно Акционерно Дружество „Булстрад Виена иншурънс Груп““АД в размер на сумата от 5 580 лв., с включен ДДС. Апелативен съд - Велико Търново е посочил, че разноски от ответника са сторени и претендирани в срок, а възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заявено от противната страна, е основателно. Съдът е определил горепосочения размер съобразно предмета на делото (иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ), фактическата и правната му сложност (спорен въпрос е единствено размера на справедливо обезщетение за неимуществени вреди), обжалваемия интерес (50 000 лв.) и извършените от процесуалния представител на ответника действия (изготвяне на отговор на въззивната жалба и явяване в проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание). Въззивният съд е счел, че следва да се измени решението и в частта, с която е присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. в полза на адв. Ю. В. Й., платимо от ответното дружество, тъй като жалбата на ищеца е била отхвърлена и в този случай на адв. Ю. Й. не се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение от насрещната страна. Предвид горното Апелативен съд – Велико Търново е отменил решението в частта, с която застрахователят е осъден да заплати сумата от 2030 лв. на адв. Й. и е оставил без уважение искането му за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗАдв. за въззивната инстанция. ВКС, настоящият състав на Първо търговско отделение намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в случаите на предоставени безплатно адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1 ЗАдв., когато насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, дължимо от насрещната страна. Осъществяването на предпоставките по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. задължава съда да определи адвокатско възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ адвокат, като осъди другата страна да го заплати. Разпределянето на отговорността за разноски се извършва според правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, които се прилагат във всяка съдебна инстанция /чл. 81 ГПК/. Следователно адвокатско възнаграждение за адвокат, осъществил процесуално представителство при условията на чл. 38, ал.2 ЗАдв. се възлага в тежест на противната страна съобразно изхода на спора. Принципно правилно е становището на жалбоподателя, че има право на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗАдв. съобразно уважената част от исковата претенция. Същата обаче е била предмет на производството единствено пред първата инстанция, спорът в тази му част не е пренесен пред въззивния съд, пред който е било обжалвано решението само в частта за отхвърляне на исковата претенция. Ответното застрахователно дружество не е обжалвало първоинстанционото решение в осъдителната му част, нито е подало насрещна въззивна жалба срещу нея. Предвид горното, с потвърждаващото въззивно решение на АС – Велико Търново, въззивният съд се е произнесъл само по въззивната жалба на ищеца и е потвърдил отхвърлянето на иска за търсената разлика – за сумата над 150 000лв. до пълния предявен размер. Следователно с оглед изхода на спора нито на ищеца, нито на неговия процесуален представител, предоставил правна защита при условията на чл. 38, ал.2 ЗАдв., се следват разноски, платими от насрещната страна. С оглед горното в тази част въззивното определение следва да бъде потвърдено. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни и доводите на жалбоподателя относно присъденото адвокатско възнаграждение на ответника за процесуално представителство пред Апелативен съд – Велико Търново. Във въззивното производство е заявено надлежно и своевременно искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на застрахователното дружество, представен е списък на разноските по чл. 80 ГПК, както и доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 6 180 лв. С оглед изхода на спора, а именно потвърждаване от въззивния съд на отхвърлянето на иска за търсената разлика над сумата от 150 000 лв. до 200 000 лв., разноски се следват на ответника. Апелативният съд е разгледал заявеното от ищеца възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК и е изложил конкретни мотиви във връзка със същото, като го е уважил и е намалил адвокатското възнаграждение при присъждането му спрямо претендираното. Произнасянето на Апелативен съд – Велико Търново относно намаляването на адвокатското възнаграждение е съобразено с постановеното задължително за съдилищата съгласно чл. 633 ГПК, решение от 25.01.2024г. по дело С - 438/22 на СЕС, съгласно което приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация, Наредба № 1/09.01.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа / загл. изм. ДВ бр. 14/2025г./ е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, и националният съд е длъжен да откаже да я приложи, поради което размерът на адвокатското възнаграждение не може да бъде определен съобразно разпоредбите на Наредбата. Посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията, като от значение са следните критерии: видът на спора, количеството на извършената работа, материалният интерес, фактическата и правна сложност на делото. Възприетият от съда размер на адвокатско възнаграждение е съответен на фактическата и правна сложност на делото, обема на процесуалните действия и обжалваемия интерес. Апелативният съд е обсъдил относимите към размера обстоятелства, като е съобразил съответните извършени действия от процесуалния представител на ответното дружество. Доводите на жалбоподателя, че намаленото адвокатско възнаграждение на въззиваемия е силно завишено, не могат да бъдат споделени. Предвид гореизложените съображения съдът намира, че частната жалба е неоснователна и атакуваното определение следва да бъде потвърдено. С оглед характера на настоящото производство, образувано по жалба срещу акт по реда на чл. 248 ГПК, разноски на страните не се следват. Воден от горните съображения, ВКС, състав на Първо търговско отделение,