Решение № 232 от 16.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 387/2008 г.

Производството е по чл.274, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 и чл.248, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Ж. В. и С. П. С. в качеството им на съдружници в “Д”ДЗЗД със седалище гр. В. срещу определението на Варненския окръжен съд № 2014/09.07.2008 год. по гр.дело № 2690/2007 год., с което на основание чл.192, ал.4 ГПК/отм./ е изменено постановеното въззивно решение № 622/12.06.2008 год. по същото дело в частта му за разноските, като са осъдени жалбоподателите-ответници да заплатят на „И”А., гр. В. направените по делото съдебни разноски за двете инстанции в размер общо на сумата 700 лева. Жалбоподателите считат постановеното определение за незаконосъобразно и молят същото да бъде отменено и разрешен въпроса по частната жалба, като се има предвид и подадената от тях касационна жалба срещу постановеното въззивно решение по в.гр.дело № 2690/2007 год. на Варненския окръжен съд. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като провери данните по делото установи, че преди да обжалват с частна жалба /вх. № 32315/22.07.2008 год./ определението за изменение на въззивното решение в частта му за разноските, жалбоподателите са подали касационна жалба /вх. № 31024/10.07.2008 год./ срещу постановеното въззивно решение на Варненския окръжен съд по в.гр.дело № 2690/2007 год. счита, че следва да се прекрати образуваното частно производство, като подадената частна жалба срещу определението за изменение на въззивното решение в частта му за разноските следва да се разгледа в едно производство заедно с касационната жалба срещу въззивното решение, поради което