Определение № 109 от 28.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 422/2009 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Г като процесуален представител на „В” О. Р. срещу въззивното решение на Русенския окръжен съд от 31. Х.2008г. по в.гр.д. № 578/2008г., с което е оставено в сила решението на Русенския РС по гр.д № 2344/2006г., с което „В” О. и „Г” ЕАД са осъдени да заплатят на едноличният търговец 2551.49лв. обезщетение за вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва, считано от 12.VІІ.2005г до окончателното им изплащане. ВКС на РБ, състав на І ГО, констатира, че изложението на касатора не отговаря на изискванията на чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, тъй като в него не е релевирано основанието за допускане на касационно обжалване чрез формулиране на съществените материалноправни и/или процесуалноправни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в посочени постановления на пленума на ВС, и които са решавани противоречиво от съдилищата, в подкрепа на което са посочени решения на състави на ВС и на ВКС. Въззивният съд не е констатирал посоченият недостатък на касационната жалба и не е дал указание на касатора за отстраняването му съобразно изискването на чл.285 от ГПК. Ето защо производството пред касационната инстанция следва да бъде прекратено и делото да се върне на Русенския окръжен съд за провеждане на процедурата по администриране на жалбата, след което същото да се върне на ВКС за произнасяне по нея. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,