Определение № 188 от 02.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1385/2020 г.

Д. К. П. е подал молба, наречена „Протест” с вх. № 5485 от 10.07.2020 г., в която е посочено, че се подава на основание чл. 311, ал.2 и чл. 308, ал.1,т.1, 2, 3, 4 и 6 от ЗСВ; чл. 5, ал.1 и чл. 53 ЗН във вр. с чл. 297 ГПК. В молбата е описана историята на недвижим имот и водените във връзка с него дела. С разпореждане от 22.07.2020 г. молбата е оставена без движение и на молителя са дадени указания да уточни в какво се състои искането му до съда, като в случай, че обжалва поставен съдебен акт, да посочи неговия номер и делото, по което е постановен. В отговор на тези указания молителят е подал „Ултиматум”, като отново сочи, че го подава на основание чл. 311, ал.2 и чл. 308, ал.1, т.1, 2, 3, 4 и 6 ЗСВ. В него е направено искане „гр.д. № 3014/1999 г. да бъде върнато във ВКС и задържано по ч.гр.д. № 1385/2020 г., докато не пристигне във ВКС гр.д. № 6860/2011 г. по описа на Софийски районен съд и гр.д. № 3853/2018 г. по описа на Софийски градски съд”. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че с т. нар. „Ултиматум” не са отстранени нередовностите на първата молба. Сочените текстове от ЗСВ уреждат основанията и реда за осъществяване на дисциплинарна отговорност на магистратите, които са извън компетентността и правомощията на ВКС. Разпоредбата на чл. 297 ГПК повелява, че влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Формалното позоваване на тези разпоредби и съдържанието на двете молби не позволяват да се направи извод, дори и чрез тълкуване, какъв е техният предмет и в какво се състои искането до ВКС. Поради това молба вх. № 5485 от 10.07.2020 г. и молба вх. № 6075 / дата не се чете/, подадени от Д. К. П. следва да бъдат върнати на подателя. Водим от гореизложеното съдът