Определение № 5151 от 13.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 62/2026 г.

Производството е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Ж. С. Й. за изменение на Решение №2377 от 04.03.2026 г. на Върховния административен съд (ВАС) по адм. дело №62/2026 г., в частта за разноските. Искателят сочи, че присъждането на разноските се основава на негодни доказателства и е в противоречие с изхода на спора. Излага, че неправилно съдът е приел, като годни да докажат извършването на разноските, частни документи, изготвени и подписани от адвокат Григорова, а не официални банкови удостоверения, изходящи от банка. Съдът е приел за доказани разноски въз основа на документи, които не установяват платеца, основанието и връзката е конкретното дело. Счита, че след като с Решение № 8044 от 21.07.2025 г. по адм. дело № 2317/2025 г. ВАС е отменил първото решение на АССГ, вторият състав на АССГ неправилно е присъдил в тежест на жалбоподателя 1 000,00 лв. разноски пред първата касационна инстанция, а вторият състав на ВАС неправилно е потвърдил това. В решението на АССГ липсва индивидуализирана преценка за всяко отделно искане за разноски. Липсват мотиви по направените възражения за прекомерност. Разноските за съдебно-техническата експертиза също са присъдени без адекватна мотивировка. По посочените и по подробно изложени аргументи, прави искане решението да бъде изменено в частта за разноските, като съдът изцяло да ги отмени, а при условията на евентуалност – да ги намали до справедлив и пропорционален размер. Ответникът – инспектор „контрол паркиране“ при „Център за градска мобилност“ ЕАД, гр. София, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на искането. По подробно изложени съображения счита, че не е налице основание за изменение на съдебното решение в частта на присъдените разноски. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира, че искането за изменение на решението в частта за разноските е направено в срока по чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и от надлежна страна, поради което е допустимо. Разгледано по същество искането е неоснователно. С Решение №2377 от 04.03.2026 г. по адм. дело №62/2026 г., ВАС е оставил в сила Решение №37233 от 11.11.2025 г. на Административен съд – София-град по адм. дело №8162/2025 г. и е осъдил Ж. С. Й., да заплати на „Център за градска мобилност" ЕАД, разноски по делото в размер на 306,78 евро. За да постанови решението си в частта за разноските, ВАС е изложил, че е неоснователно възражението на касационния жалбоподател досежно неправилност на първоинстанционното решение, в частта на присъдените с него разноски. Посочил е, че извършването на разноските е надлежно доказано с представените по делата извлечения от банковата сметка на процесуалния представител на органа, именно чрез които се установява постъпването в неговата сметка на средствата за заплатеното му адвокатско възнаграждение. Извлечения от сметката на „Център за градска мобилност“ ЕАД, каквито от касатора се твърди, че е следвало да бъдат представени, биха удостоверили единствено нареждането за плащане, но не и реалното постъпване на средствата по сметката на процесуалния представител на органа. Съдът е посочил, че според легалната дефиниция в § 1, т. 6 от Допълнителната разпоредба на АПК, "поемане на разноски от административен орган" е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая административният орган, приложил оспорената принудителна административна мярка, е служител в структурата на „Център за градска мобилност“ ЕАД. Поради това разноските по делото правилно са поети (чрез заплащане на адвокатското възнаграждение) от „Център за градска мобилност“ ЕАД, а след това са присъдени именно в негова полза. Счел е, че е неоснователно направеното от Й. в производството по адм. дело №8162/2025 г. на АССГ възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, доколкото от същият дори не е твърдяна липса на фактическа и/или правна сложност на спора. Посочил е, че обстоятелството, че съдът не е обсъдил възражението не е довело до неправилност на решението му в частта за разноските. ВАС е счел, че с оглед крайния изход на спора и представените по делото доказателства, претенцията на ответника за присъждане на съдебни разноски за касационната съдебна инстанция е основателна и следва да бъде уважена. Посочил е, че е неоснователно направеното от Й. възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, доколкото от него не се твърди липса на фактическа и/или правна сложност на спора. Поради това е приел, че, касаторът следва да бъде осъден да заплати на „Център за градска мобилност“ ЕАД сумата от 306,78 евро (превалутирани съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България), представляващи евровата равностойност на 600 лева – платено адвокатско възнаграждение, своевременно претендирано и доказано с представеното по делото извлечение по разплащателната сметка на адв. М. Григорова, от което се удостоверява постъпването на сумата по нейната банкова сметка на 27.12.2025 г. Неоснователни са възраженията в искането относно недължимост на присъдените разноски. Й. не е твърдял, че представените от ответника документи за доказване на направените разноски са неистински по смисъла на чл. 193 ГПК, а че са частни документи, изготвени и заверени от адвоката на ответника, поради което не могат да удостоверят претендираните разноски. Предвид посоченото във връзка с неговите твърдения правилно не е открито производство по реда на чл. 193 ГПК. Твърденията, че документите не могат да удостоверят направените разноски са неоснователни, предвид разпоредбата на чл. 32 от Закона за адвокатурата, съгласно която адвокатът в кръга на работата си има право да заверява преписи от документи, като пред съда те имат силата на официално заверени документи. Противно на изложеното от Й. в извлеченията е посочен платецът – „Център за градска мобилност“ ЕАД. Посочено е и основанието - конкретните договори за правна защита и съдействие, от които се установява и връзката на направените разноски с конкретното дело. Предвид посоченото и противно на твърденията на Й., по делото е установено че разноските са действително извършени и са доказани по основание и размер. Неоснователно е възражението, че след като по негова жалба, с Решение № 8044 от 21.07.2025 г. по адм. дело № 2317/2025 г. ВАС е отменил първото решение на АССГ, не е следвало да бъде осъден да заплати направените пред първата касационна инстанция разноски, тъй като разноски се дължат с оглед крайния изход на спора. С Решение № 8044 от 21.07.2025 г. по адм. дело № 2317/2025 г. на ВАС спорът не е решен окончателно, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването (каквато хипотеза е налице в настоящия случай), ответникът има право на разноски. Противно на твърденията на Й., в решението си АССГ е индивидуализирал присъдените разноски. Посочил е, че: „При този изход на спора в полза на ответника следва да се присъдят сторените по делото разноски, а именно: 1 300 лв. за производството пред АССГ по адм. д. № 4599/24 г., 1 000 лв. за производството пред ВАС по адм. д. № 2317/2025 г. и 600 лв. пред настоящия състав или общо в размер на 2 900 лв.“. Разноските за СТЕ са част от сторените от органа разноски и предвид крайния изход на спора правилно са възложени в тежест на жалбоподателя. Във връзка с останалите възражения в искането, за да постанови решението си в частта за разноските, съдът е изложил мотиви, съгласно изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК и е изразил волята си в диспозитива на съдебния си акт. Несъгласието на искателя с аргументите на съда не е основание за изменение на решението в частта за разноските. Съдебният акт не е непълен, тъй като съдът се е произнесъл по предмета на правния спор изцяло. Не е налице грешка във формирането на волята на съдебния състав, нито пропуск, които да налагат изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК. Предвид изложеното, искането на Ж. С. Й. за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Воден от горното, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК във вр. чл. 144 АПК, Върховният административен съд