Решение № 3232 от 23.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1230/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Л. М. П. от гр. София, подадена чрез процесуалния представител адв. Петров, срещу решение № 35805 от 30.10.2025 г., постановено по адм. дело № 11447/2024 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 18-5066/09.05.2024 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – София в оспорената й част и е осъдена да заплати по делото. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се отмени оспорената заповед. Ответникът – началник на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ – София, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Ответниците – С. Д. А., Ю. Д. П. и Й. Т. А., редовно призовани, чрез процесуалния си представител адв. Арнаудова, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендират присъждане на разноски по делото. Ответниците – М. В. А., А. В. А., К. В. А., Г. В. А. и В. Д. А., редовно призовани, не се явяват, не изпращат представител и не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежни страни срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – София град е образувано по жалба на Л. П. срещу заповед № 18-5066/09.05.2024 г. на началника на СГКК – София град, в частта, с която на основание чл. 54, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ е отказано исканото изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/, одобрена със заповед № РД-18-28/03.04.2012г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/, в частта за южната граница на поземлен имот с [идентификатор] с поземлен имот с [идентификатор], намиращи се в [населено място], район „Искър“, Столична община. За да постанови заповедта в оспорената й част административният орган е приел, че претендираното изменение е свързано със спор за материално право между заявителя и подалите възражения заинтересовани лица – собственици и носители на вещни права върху недвижим имот, който се засяга от проекта за изменение на КККР. Обоснован е извод, че до разрешаването му по съдебен ред и на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, спорът за собственост е пречка за изменение на КККР. Заповедта е издадена във връзка със заявление с вх. №01-430569/01.08.2023 г., подадено от жалбоподателката с искане за нанасяне на настъпили промени в КККР за поземлени имоти с идентификатори [заличен текст], както и сграда с [идентификатор]. За да отхвърли жалбата срещу заповедта в оспорената й част първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на административно-производствените правила, както и в съответствие с приложимите материално-правни норми и целта на закона. Съдът е обосновал извод, въз основа на приетите по делото писмени доказателства и съдебно-техническа експертиза, че в КККР не е била допусната грешка при отразяване на южната граница между поземлен имот с [идентификатор] и поземлен имот с [идентификатор], която, съгласно необореното заключение на вещото лице, е била нанесена в съответствие с имотната граница от действащия кадастрален план от 2007 г. и при липса на данни с по-висок приоритет  по т. 1 на чл. 14, ал. 1 от действащата към 03.04.2012 г. Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралния регистър /Наредба № 3/2005 г., отм./. Съдът приема също така, че в случая се установява с приетите писмени доказателства наличието на вещноправен спор между жалбоподателката, като собственик на имот с [идентификатор], и заинтересованите страни Й. А., В. А., С. А. и Ю. П. - съсобственици на имот с [идентификатор], който е обективиран чрез направеното от последните изрично възражение за исканото изместване на границата между тях в южна посока и отнемане на 29 кв. м. от площта на техния имот. Според съда местоположението на тази граница не е било еднозначно определено от представените от жалбоподателката доказателства, поради което и не е било налице основание за одобряване на исканото изменение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на заповедта в оспорената й част. Законосъобразни са изводите на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Правилно съдът приема също така, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и при спазване на административно-производствените правила. Правилен е и решаващият извод на съда, че процесната заповед в оспорената й част, с която се отказва промяна на южната границата между имот с [идентификатор] и имот с [идентификатор], е издадена в съответствие с приложимите материално-правни норми. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР предвижда възможност за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, когато съдържат непълноти или грешки. Отстраняването им е едно от основанията за поддържане на КККР в актуално състояние - чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. Според легалното определение, дадено в § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР /приложимата редакция ДВ, бр. 57/2026 г./, „непълноти или грешки“ са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. В случая от приетите по делото писмени доказателства, включително скица - проект № 15-860292/10.08.2023 г. и приетата по делото съдебно-техническа експертиза, се установява, че с исканото от касационния жалбоподател изменение на КККР се предвижда и промяна на южната границата на собствения му имот с [идентификатор] с имот с [идентификатор] – собственост на ответниците в касационното производство С. А., В. А., Ю. П. и Й. А.. При така процедирането изменение на кадастралната карта се намалява площта на имот с [идентификатор] с 29 кв. м., както и се увеличава площта на имот с [идентификатор] с тези 29 кв. м. От приетите по делото доказателства се установява също така, че спорната граница между имоти с идентификатори 07106.1432.194 и 07106.1432.195 е била нанесена в одобрената през 2012 г. кадастралната карта в съответствие с имотната граница по действащия към онзи момент кадастрален план, одобрен със заповед № РД-17-1/10.07.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, и при липса на данни с по-висок приоритет по т. 1 на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. /отм./, при което имот с [идентификатор] е нанесен с площ от 571 кв. м., а имот с идентификатор имот с [идентификатор] е нанесен с площ от 209 кв. м. Видно от заключението на вещото лице два месеца след одобряване на кадастралната карта със заповед № 587/04.06.2012 г. на кмета на район „Искър“, Столична община, е одобрено попълване в кадастрален лист 582 на новообразуван имот пл. № 483 с площ от 330 кв. м. /включващ имот № 194, част от имот № 195 и част от имот без номер/, който новообразуван имот обаче не е бил попълнен в оригинала на кадастралния план от 2007 г., като единствения графичен документ, на която е отразен имот пл. № 483 е скица № 305/30.05.2012 г., изработена служебно от район „Искър“, Столична община. По делото се установява също така, че новопроектираната южна граница на имот с [идентификатор], която се явява северна граница на имот с [идентификатор], не съответства на северната имотна граница на имот пл. № 195 по одобрения кадастрален план от 2007 г., описан в нотариалния акт от 02.04.2009 г., с който заинтересованите лица С. А., В. А., Ю. П. и Й. А. се легитимират като собственици на имот с [идентификатор]. При така установеното по делото правилно административният съд приема, че в конкретния случай по отношение на спорната южна граница не са налице допуснати непълноти или грешки по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, които да обосновават изменение на КККР по реда на чл. 54 от ЗКИР. Това от своя страна обосновава извод за наличие на спор за материално право относно границата между процесните два имота, предмет на изменението, срещу и което изменение от страна на заинтересованите лица – собственици на имот с [идентификатор], е направено изрично възражение. Както и правилно приема административният съд, съществуването на спора е отрицателно материалноправно условие на волеизявлението по чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР за отстраняване на грешка или непълнота в кадастралната карта и кадастралните регистри до разрешаването му по съдебен ред. Следователно, заповедта на началника на СГКК – София в оспорената й част е постановена в съответствие с чл. 54, ал. 2 от ЗКИР и чл. 70, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, както и при липса на предпоставките за изменение на КККР, поради непълноти и грешки. Поради това като достига до изводи в този смисъл първоинстанционният съд постановява решение, което съответства на материалния закон и се обосновава от събраните в хода на съдебното производство доказателства. За пълнота на изложеното следва да се има предвид, че правилно също така първоинстанционният съд приема, че след одобряване на КККР за землището на [населено място] на 03.04.2012 г. кметът на район „Искър“ не е бил компетентен да отразява в кадастралния план настъпили промени в границите и площта на имотите, поради и което издадената от него заповед № 587/04.06.2012 г. за попълване на имот пл. № 483, с площ от 330 кв. м., не е породила правно действие. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, а приетата съдебно-техническа експертиза е обсъдена заедно с останалите приети по делото писмени доказателства. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – София град е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответниците С. А., Ю. П. и Й. А. следва да бъдат присъдени заявените своевременно и доказани разноски за касационната инстанция по приложен списък по чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК – 260 евро реално изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от 16.03.2026 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,