Решение № 12190 от 17.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15541/2014 г.

Решение № 12190 от 17.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15541/2014 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Станислав Кръстев Кръстев, с. Куртово Конаре, общ. Стамболийски, обл. Пловдивска, в която жалбоподателят заявява, че обжалва втората половина от решение № 2099/16.10.2014 г. на Пловдивския административен съд, ХVI състав по адм. дело № 1743/2014 г., с което се връща административната преписка в Общински съвет Стамболийски за ново произнасяне. Жалбоподателят твърди, че не разбира защо проблемите на гражданите не се решават от съдебните органи изцяло (напълно), а трябва по един и същ проблем да се водят по няколко граждански дела. След подробно описана фактическа обстановка моли да бъде променено решението на съда в обжалваната част и вместо него да се постанови решение, съгласно което да бъде възстановена земеделската земя съобразно решение № 656КК/15.02.2010 г. на Общинска служба по земеделие - Стамболийски, имот № 028151 - лозе с площ 2,000 дка, местност "Баира", в землището на с. Куртово Конаре, както и да бъде осъден Общински съвет - Стамболийски и Община Стамболийски и да бъде определено обезщетение за неползвана земеделска земя и пропуснати ползи за горния имот, както и начисляване на законовата лихва върху присъдената сума, считано от 09.11.2011 г. Ответникът - Областния управител на област Пловдив, не взема отношение по жалбата. Ответникът - Общински съвет - Стамболийски, чрез надлежно упълномощен адвокат-пълномощник оспорва жалбата, счита че е неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноските, които са платени изцяло. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е недопустима, тъй като е подадена от лице без правен интерес, защото обжалваното решение е благоприятно за касатора. Алтернативно заявява становище, че жалбата е неоснователна и решението на административния съд следва да бъде оставено в сила. Входираната на 31.10.2014 г. касационна жалба на Станислав Кръстев Кръстев е подадена от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство, в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението на датата 22.10.2014 г. Настоящият състав намира, че доколкото не се обжалва първата част на решението, с която съдът е отменил т. 2 и т. 3 от оспореното пред него решение № 41 на Общински съвет Стамболийски, прието с Протокол № 8/28.03.2012 г., а се обжалва само втората част от решението, с която съдът връща административната преписка на общинския съвет, решението засяга неблагоприятно касатора предвид това, че след връщането административният орган следва да изпълни дадените от съда задължителни указания, подадената касационна жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 2099 от 16.10.2014 г. по адм. дело № 1743/2014 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, на основание чл. 172, ал. 2, предл. трето от АПК, Административен съд - Пловдив, ХVI състав: ОТМЕНЯ т. 2 и т. 3 от Решение № 41 на Общински съвет Стамболийски, прието с Протокол № 8/28.03.2012 г. ВРЪЩА административната преписка на Общински съвет Стамболийски за ново произнасяне при съобразяване с дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона и ОСЪЖДА Общински съвет Стамболийски да заплати на Областен управител на Област Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Както вече се установи по-горе, така постановеното решение е обжалвано само от Станислав Кръстев Кръстев и то в частта по втория диспозитив, с която съдът е върнал административната преписка на Общински съвет Стамболийски за ново произнасяне при съобразяване с дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Въпреки, че съдебното решение е неблагоприятно за Общински съвет Стамболийски поради това, че се отменя негово решение и като последица се осъжда да заплати разноските, от този административен орган не е постъпила касационна жалба, поради което в тази си част решението е влязло в сила и въпросът дали правилно е било отменено решението на общинския съвет не може да бъде обсъждан, респективно пререшаван. Следва да се добави за пълнота, че производството пред Административен съд - Пловдив се е развило във връзка с изпълнение на правомощието на областния управител да оспорва актовете на общинските съвети регламентирано в чл. 32, ал. 2 от Закона за администрацията (ЗА), който препраща към Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и по-конкретно е приложим чл. 45, ал. 4. В това производство жалбоподател е областният управител, ответник е общинският съвет, чието решение е оспорено като незаконосъобразно. По принцип в това производство между два административни органа не участват заинтересовани страни, но след като съдът е конституирал Станислав Кръстев Кръстев от с. Куртово Конаре в процесуалното качество на заинтересована страна, то той има право на жалба пред по-горната съдебна инстанция. За да отмени решението на Общински съвет - Стамболийски, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че същото е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон - § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. Нито в самото решение, нито в преписката по приемането му се съдържа пълно и ясно посочване на основанията за приемането му, нито се посочва кое точно правно основание липсва, за да се приеме решението за отказ. Съдът е посочил, че по отношение на общинския съвет е било налице установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници и на етапа, на който се е намирало административното производство, са били налице основания за прилагането на § 27 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 62 от 2010 г./, доколкото неговите разпоредби уреждат обезщетяването със земеделски земи от общинския поземлен фонд, при изчерпателно посочени хипотези. Затова съдът е счел, че следва да отмени оспорените от областния управител две точки от решението на Общински съвет - Стамболийски, като преписката бъде върната за произнасяне с решение, с което предоставя имота в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2, т. 1 от ЗСПЗЗ вр. с чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Така постановеното от Административен съд - Пловдив решение е законосъобразно в обжалваната му част. Както се каза вече по-горе, решението в първата и третата си част е влязло в сила поради липсата на касационна жалба срещу него и затова въпросът дали правилно е било отменено решението на общинския съвет не може да бъде повече обсъждан, респективно пререшаван. В разпоредбата на чл. 173 от АПК са регламентирани правомощията на съди при отмяна на отмяна на оспорения пред него административен акт. Съгласно ал. 1 - когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган, след като отмени акта, съдът решава делото по същество, а според ал. 2 - извън горните случаи или когато естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Точно последната хипотеза е налице в конкретния случай. Съдът е отменил акта, но естеството не позволява съдът да се произнесе вместо административния орган и това е така, защото в изключителното правомощие на общинския съвет е да определи земи за обезщетение от общинския поземлен фонд. В съответствие със закона първоинстанционният съд е върнал преписката със задължителни указания изложени в мотивите на решението именно по тълкуването и прилагането на закона. С оглед изложеното съдебното решение в обжалваната му част е правилно. Във връзка с направените в касационната жалба искания следва да се посочи, че правомощията пък на касационната инстанция са определени в чл. 221 от АПК и са в зависимост от порока на съдебното решение. В конкретния случай се установи, че решението е правилно, затова е приложима нормата на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, а именно - ВАС да остави в сила решението. Случаите на неправилност, нищожност или недопустимост на съдебно решение са извън предмета на настоящото дело. Касационната инстанция оставя в сила обжалваното пред нея решение и всякакви други искания са недопустими. Затова съдът не дължи произнасяне по искането на Станислав Кръстев Кръстев да бъде възстановена земеделската земя съобразно решение № 656КК/15.02.2010 г. на Общинска служба по земеделие - Стамболийски, имот № 028151 - лозе с площ 2,000 дка, местност "Баира", в землището на с. Куртово Конаре, както и да бъде осъден Общинския съвет - Стамболийски и Община Стамболийски и да бъде определено обезщетение за неползвана земеделска земя и пропуснати ползи за горния имот, както и начисляване на законовата лихва върху присъдената сума, считано от 09.11.2011 г. На въпроса на жалбоподателя, че не разбира защо проблемите на гражданите не се решават от съдебните органи изцяло (напълно), а трябва по един и същ проблем да се водят по няколко граждански дела, следва да се отговори, че направените материални искания са с различен предмет, разглеждат се по различен процесуален ред, от различен административен орган и впоследствие от различен съд и състави (едноличен, тричленен, петчленен, седмочленен) и е недопустимо да се обединят в едно дело - административно или гражданско, а още по-малко наказателно. В тази връзка настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че по адм. дело № 1743/2014 г. е постановено Разпореждане № 7931 от 08.10.2014 г., в което съдът е констатирал, че по делото е постъпила писмена защита от заинтересованата страна Станислав Кръстев Кръстев, в която е инкорпориран петитум да бъде осъден Общински съвет - Стамболийски и Община Стамболийски за обезщетение за неползвана земеделска земя и пропуснати ползи, както и начисляване на законова лихва върху присъдената сума и съдът е приел, че доколкото това волеизявление съдържа белези на искова претенция срещу органи на местната администрация, е разпоредил препис от писмената защита да се докладва на Председателя на Административен съд - Пловдив за образуване на ново административно дело. С оглед всичко изложено до тук, решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част. При този изход на спора, на ответната страна Общински съвет - Стамболийски се дължат разноски за адвокат. Видно от представения Договор за правна защита и съдействие, договореното между Общински съвет - Стамболийски като "клиент" и адвокат Иван Йорданов адвокатско възнаграждение е в размер на 1200 лева, като е отразено, че се плаща по банкова сметка. При това положение не е доказано направено плащане, защото само ако е отразено плащане в брой, договорът за правна помощ се счита за разписка за платената сума - т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно същата точка 1, ако плащането е по банков път, задължително се представят доказателства за това. В случая липсва банков документ, доказващ плащането, поради което няма доказателство, че разноските са реално направени. Устното изявление пред съда в открито съдебно заседание, че сумата е платена изцяло няма правна стойност предвид приетото в горното тълкувателно решение. Затова искането за присъждане на разноските е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,