Определение № 279 от 23.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1376/2024 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Образувано по молба с вх. № 19736/15.11.2024 г. по регистъра на ВКС, подадена от ответника по касационна жалба и ищец по делото Е. В. Т. – М. чрез адв. Г. за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 5092/07.11.2024 г. в частта за разноските. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на молбата от касатора и ответник по делото Б. П. К. чрез адв. Д.. С него се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените от процесуалния представител на страната конкретни действия, изразяващи се в изготвянето на отговор на касационната жалба. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на данните по делото, намира следното: С определение № 5092/07.11.2024 г. по гр. д. № 1376/2024 г. на ВКС, III г.о. в производство по чл. 288 ГПК не е допуснат касационен контрол на решение № 6619/21.12.2023 г. по гр. д. № 9135/2023 г. на Софийски градски съд по жалба на ответницата К.. В определението липсва произнасяне по искането на ответника по касация Е. Т. – М., направено с отговора на касационната жалба, за присъждане на сторените разноски в касационното производство. Молбата за допълване на горното определение в частта за разноските е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, а разгледана по същество е и частично основателна. Налице са предпоставките за допълване на определението по чл. 288 ГПК, в частта за разноските, които са били поискани своевременно. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на касационната жалба, подаден от Е. В. Т. – М. чрез адв. Г.. В него е направено нарочно искане за присъждане на сторените разноски съобразно представения договор за правна помощ. Към отговора на касационната жалба с вх. № 39057/04.04.2024 г. (по регистъра на Софийски градски съд), приложен по настоящото производство (на л. 61), е представен договор за правна защита и съдействие от 23.03.2024 г. Към отговора е приложено и адвокатско пълномощно, по силата на което адв. Г. черпи представителни права за ответника по жалба Е. Т. – М. в производството пред ВКС. От представения договор за правна защита и съдействие от 23.03.2024 г. се установява се, че негов предмет е оказване на правна защита и съдействие, изразяващо се в изготвяне на отговор на касационна жалба срещу решение по гр. д. № 9135/2023 г. на СГС при договорено адвокатско възнаграждение от 2 500 лева. Същото е заплатено изцяло и в брой при сключването на договора, който съгласно записаното в него и според т. 1 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, има характер на разписка за платената сума. Настоящият състав намира, че релевираното от насрещната страна по молбата възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, е основателно. При преценка за това съдът съобрази фактическата и правна сложност на делото, неговия предмет (иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане), характера на производството пред касационния съд (за проверка наличието на сочените основания за допускане на обжалването) и обемът на действително извършената адвокатска услуга (която се изчерпва с изготвяне на отговор на касационната жалба, без явяване на пълномощника в съдебно заседание). Съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за изготвяне на отговор на касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване без явяване в съдебно заседание, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 3/4 от възнаграждението по чл. 7, но не по - малко от 1200 лева. Ето защо, предвид посочените критерии, изтъкнати в решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, според което съдът не е обвързан с фиксираните в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения и може да определи възнаграждение и в по - нисък размер, а нормите от Наредбата могат да служат за известен ориентир (като преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото), се налага извод, че на ищцата се дължат разноски за касационното производство под формата на заплатен адвокатски хонорар в размер на 1500 лв. В тази насока се отчита и ниския материален интерес при осъществената защита пред ВКС (данъчната оценка за процесните 1/3 идеални части от имота и дворното място по алеаторния договор, предмет на конститутивния иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД възлиза общо на 5 905. 67 лв.). В обобщение, определението по чл. 288 ГПК в частта за разноските ще следва да бъде допълнено по реда на чл. 248 ГПК с осъждане на касатора да заплати на ответника по жалба сторените такива в настоящото производство в посочения по - горе размер. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.,