Определение № 50262 от 20.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 1165/2021 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по подадена молба с вх. № 6263 от 21.07.2022 г. от адвокат Д. Н., в качеството му на процесуален пълномощник на касатора С. Я. Д., с искане за допълване на постановеното по делото решение № 91 от 19.07.2022 г., в частта за разноските, като бъде присъдено допълнително адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, както следва: за първоинстанционното производство – 407.88 лв. и 605.32 лв. – за въззивната инстанция. В постъпил писмен отговор от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, чрез процесуален пълномощник, се поддържат доводи за неоснователност на молбата. Твърди се, че процесуалното представителство на ищеца в първоинстанционното производство е осъществено от адв. В. Н., а не от Д. Н., а освен това, разноски могат да бъдат присъдени само за един адвокат на страната. В условията на евентуалност, е заявено искане за присъждане на разноски за първа и въззивна инстанции и в полза на дружеството. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, за да се произнесе по молбата, взе предвид следното: Молбата за допълване на касационното решение, в частта за разноските, е процесуално допустима, а по същество е частично основателна. Производството по т.д. № 1165/2021 г. е приключило с постановяване на решение № 91 от 19.07.2022 г., с което, като краен правен резултат, в полза на малолетния ищец С. Д. е присъдена допълнително сумата от 10 000 лв. / общо 25 000 лв./, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на настъпило на 03.03.2018 г. ПТП. С решението е определено дължимото адвокатско възнаграждение на адв. Д. Н. за оказана безплатна правна помощ на ищеца за касационното производство, като дължимата сума от 980 лв. е възложена в тежест на застрахователното дружество. В касационното решение липсва произнасяне по отговорността за разноски на ответника за предходните съдебни инстанции, с оглед на крайния правен резултат по спора. От данните по делото е видно, че отделни процесуални действия са реализирани самостоятелно и от двамата, последователно упълномощени от ищцовата страна, адвокати – първоначално от адв. В. Н., а впоследствие – от адв. Д. Н.. Искане за присъждане на адвокатско възнаграждение е заявено от втория адвокат, като определените от СГС разноски са редуцирани от въззивната инстанция с оглед на обжалваемия интерес и изхода на делото пред САС. Предвид окончателното произнасяне от ВКС по претендираното от ищеца обезщетение, в полза на адв. Д. Н. следва да се определи допълнителен адвокатски хонорар, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, в размер на 407.88 лв., като ответникът по прекия иск бъде осъден да заплати посочената сума. Молбата по чл.248 ГПК в останалата й част е неоснователна, тъй като за въззивното производство не е представено отделно пълномощно, от което да е видно, че адв. Д.Н. осъществява безплатна правна помощ на ищеца на посоченото в списъка по чл.80 ГПК основание – чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Настоящият състав не дължи произнасяне по евентуално заявеното от застрахователното дружество искане по чл.248 ГПК, тъй като е преклудирано. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение