Определение № 50 от 24.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 715/2010 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Н. С.,[населено място], срещу определение №2195 от 09.11.2010 г. по гр. дело №974/2010 г. на П. окръжен съд, с което е отхвърлена молбата му за предоставяне на правна помощ. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на определението. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Въззивният съд е приел, че съобразно представените от жалбоподателя писмени доказателства и декларация за материално и здравословно състояние не може да се направи извод, че са налице предпоставките на разпоредбата на чл.23, ал.4 ЗПП за предоставяне на правна помощ на В. Н. С., тъй като същият притежава ½ идеална част от дворно място и жилищна сграда, находящи се в[населено място], както и лек автомобил „Н.”. Освен това работи по трудово правоотношение и получава трудово възнаграждение. Правилен е изводът на въззивния съд, че съобразно посочената по-горе разпоредба молбата за правна помощ е неоснователна. Такава се предоставя в случаите, когато съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят не е удостоверил имуществено състояние, от което да може да се направи обоснован извод за това. Ето защо обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.