Определение № 2765 от 02.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 312/2023 г.

Постъпила е молба от адвокат Шени Бензеш, назначена за особен представител на ответните дружества „Пени Трейдинг“ ООД /л./ и „Пчела 2020“ ЕООД /л./, с която се иска да бъде осъдена „Първа Инвестиционна Банка“ АД да заплати на молителката адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 7070, 37 лв. или да бъде постановено изплащането на адвокатско възнаграждение на адвокат Бензеш от бюджета на съда. „Първа инвестиционна банка“ АД не е взела становище по молбата. С определение № 1536 от 21.05.2025 г. по настоящото дело, образувано по касационна жалба на „Пени Трейдинг“ ООД /л./ и „Пчела 2020“ ЕООД /л./ чрез назначения им особен представител адвокат Бензеш, не е допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение, постановено по в. т. д. № 158/2022 г. на Пловдивски апелативен съд. В случая адвокат Бензеш е назначена за особен представител на ответниците – търговски дружества в ликвидация по предявения по реда на чл. 422 ГПК от „Първа инвестиционна банка“ АД иск на основание чл. 29, ал. 2 ГПК. Възнаграждението на особен представител, назначен на посоченото основание, се дължи авансово от ищеца за всяка инстанция. При администриране на делото и с оглед подадената от особения представител молба с разпореждане от 30.01.2023 г. Пловдивски апелативен съд е определил възнаграждение за изготвяне на подадената от ответниците чрез особения им представител адвокат Бензеш касационна жалба в размер на 7070, 37 лв., като е указал на банката ищец да го внесе. Като се е позовала на липсата на интерес на ответниците от касационно обжалване, банката е заявила, че няма да внесе определеното от въззивния съд възнаграждение за особен представител. Съдът намира, че на особения представител адвокат Бензеш следва да се определи окончателно възнаграждение за касационното производство. Настоящият състав съобрази, че съгласно решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, член 101, параграф 1 от ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че, ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на изброените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и, че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С оглед задължителния характер /чл. 633 ГПК/ на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения не могат да представляват база за определяне на възнаграждението на особения представител. Същевременно, в разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК, която също се отнася до назначаване на особен представител на разноски на ищеца, е предвидено, че възнаграждението се определя съобразно фактическата и правна сложност на делото, включително и под минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 ЗА. След преценка на данните по делото, съдът отчете фактическата и правна сложност на делото, която се определя от предмета му – иск по реда на чл. 422 ГПК срещу солидарно задължени лица – търговски дружества по договор за банков кредит, и съобрази изготвените касационна жалба и изложение на основанията за касационно обжалване, с които се изчерпва осъществената защита от особения представител на ответниците в производството пред ВКС, приключило с постановяване на обсъденото определение по чл. 288 ГПК. С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че възнаграждението на особения представител за изготвяне на касационна жалба и изложение на основания за допускане на касационен контрол следва да бъде определено в размер на 2 500 лв., която сума подлежи на внасяне по сметка на ВКС от ищеца ответник по касация. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение