Определение № 46 от 27.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5998/2013 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Н. И. И. и К. Б. И. срещу определение № 13244 от 09.07.2013 г. на Софийския градски съд, ТО, VI-2 състав, постановено по ч.гр.д.№ 6440 от 2013 г., с което е оставена без разглеждане частна жалба на Н. И. и К. И. срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 02.07.2010 г. по гр.д.№ 8994 от 2010 г. на Софийския районен съд, 85 състав. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и се моли същото да бъде отменено. Ответникът по частната жалба [фирма] не взема становище по нея. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид изложеното в жалбата, счита следното: Частната жалба е подадена от легитимирани страни и в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателите са били уведомени за обжалваното определение на Софийския градски съд на 18.07.2013 г., а частната жалба е подадена по пощата на 24.07.2013 г./. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна: С обжалваното разпореждане е оставена без разглеждане като недопустима частна жалба /наречена молба за отмяна/ на Н. И. И. и К. Б. И. срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 02.07.2010 г. по гр.д.№ 8994 от 2010 г. на Софийския районен съд, 85 състав. Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.413, ал.1 от ГПК Софийският градски съд е оставил частната жалба без разглеждане като е приел, че заповедта за изпълнение не може да се обжалва, освен в частта за разноските. Дори да се приеме, че подадената от Н. И. и К. И. молба за отмяна по същество представлява възражение по чл.423 от ГПК, а не частна жалба по чл.413 от ГПК, тя също е следвало да се остави без разглеждане поради следното: Съгласно чл.423 от ГПК възражение пред въззивния съд на основанията, посочени в чл.423, ал.1, т.1-4 от ГПК може да бъде подадено в едномесечен срок от узнаване на заповедта за изпълнение от длъжника. В настоящия случай, видно от определение от 29.11.2011 г. по гр.д.№ 29839 от 2011 г. длъжникът по тази заповед за изпълнение К. Б. И. е узнал за заповедта още в края на м.11.2011 г., когато вече е бил завел иск срещу [фирма] за недължимост на сумите, за които е била издадена заповедта за изпълнение. Молбата за отмята е подадена на 26.06.2012 г., тоест много след изтичане на едномесечния срок по чл.423 от ГПК и поради това е просрочена и като такава е следвало да бъде оставена без разглеждане. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение