Определение № 219 от 22.10.2019 г. на ВКС по т. д. № 1727/2018 г.

Производството е по чл.282 ал.5 от ГПК. Постъпила е молба от община Царево, касатор по т.д.№1727 по описа за 2018г. на ВКС на РБ, І т.о., за освобождаване на сумата от 12 000 лева, преведени по сметка на ВКС на РБ във връзка със спиране на изпълнението на решение №94 от 11.07.2016г. по т.д. №164/2015г. на Бургаски апелативен съд, ТО. С молба от 02.10.2019г. ответникът „Горстрой“ ООД е изразил становище, че сумата не следва да бъде освобождавана, като се е позовал на това, че към настоящия момент размерът на задълженията на община Царево по образуваното изпълнително дело за сумата, присъдена с влязлата в сила част от въззивното решение, възлиза на 58 023,38 лева, съответно цялата внесена от касатора гаранция следва да бъде преведена по изпълнителното дело. Прави оплакване, че сумата от 36 089 лева, чието превеждане е разпоредено с определение от 13.05.2019г. по настоящото дело, не е постъпила все още по сметка на ЧСИ. Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира за установено следното: С определение №424 от 09.08.2016г. по ч.т.д. №1684/2016г. на ВКС, ТК, е спряно изпълнението на въззивно решение №94 от 11.07.2016г. по т.д. №164/2015г. на Бургаски апелативен съд, ТО, с което е потвърдено решение №70/07.03.2016г. по т.д.№234/2015г. на Бургаски окръжен съд. С решение №165 от 04.10.2017г. по т.д.№282/2017г. на ВКС, ТК, е прогласено за нищожно въззивно решение №94 от 11.07.2016г. по т.д.№164/2016г. на Бургаски апелативен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на БАС. При второто разглеждането на делото от въззивната инстанция е постановено решение №8 от 14.02.2018г. по в.т.д.№323/2017г. на Бургаски апелативен съд, ТО. С определение №8 от 08.01.2019г. по т.д. №1727/2018г. на ВКС, ТК, I т.о., не е допуснато касационно обжалване на решение №8 от 14.02.2018г. по в.т.д.№323/2017г. на Бургаски апелативен съд, ТО, в частта, с която е потвърдено решение от 07.03.2016г. по т.д. №234/2015г. на Бургаски окръжен съд, в частта, с която ответникът Община Царево е осъден да заплати на ищеца „Горстрой“ ООД, [населено място], сумите: 9011 лв. – обезщетение за периода от 01.07.2012г. до 15.09.2012г.; 10884 лв. – обезщетение за периода от 15.06.2013г. до 15.09.2013г. и 10884 лв. – обезщетение за периода от 15.06.2014г. до 15.09.2014г. или общо – 30779 лв., представляваща обезщетение, в размер на пазарния наем, за лишаване на ищеца от ползването на предадените на ответната община, с приемо - предавателен протокол от 04.12.2001г. четири броя полумасивни сгради, представляващи ведомствена почивна база, за периода от 01.07.2012г. до 15.09.2014г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от завеждане на иска - 18.05.2015г. до пълното й изплащане. Със същото определение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която ответникът община Царево е осъден да заплати на „Горстрой“ ООД, гр. София, сумата от 12000 лв. – обезщетение за нанесени вреди върху почивната база, настъпили в периода след м. май 2012г. ведно със законна лихва, върху тази сума, от датата на подаване на исковата молба - 18.05.2015г., до окончателното плащане и 4970,81 лв. – разноски, съразмерно с уважената част от исковете. С решение №60/24.07.19г. по т.д.№1727/2018г. на ВКС, ТК, І отд., е обезсилено решение №8 от 14.02.2018г. по в.т.д.№323/2017г. на Бургаски апелативен съд, ТО, в частта, с която е потвърдено решение от 07.03.2016г. по т.д. №234/2015г. на Бургаски окръжен съд, в частта, с която ответникът Община Царево е осъден да заплати на ищеца „Горстрой“ ООД, гр. София сумата от 12000 лв. – обезщетение за нанесени вреди върху почивната база, настъпили в периода след м.май 2012г. ведно със законна лихва, върху тази сума, от датата на подаване на исковата молба - 18.05.2015г., до окончателното плащане, както и потвърденото с въззивното решение първоинстанционно решение в съответната част, като е прекратено производството по иска на „Горстрой“ ООД, [населено място], срещу Община Царево за сумата от 12000 лв. – обезщетение за нанесени вреди върху почивната база, настъпили в периода след м.май 2012г. ведно със законна лихва, върху тази сума, от датата на подаване на исковата молба - 18.05.2015г., до окончателното плащане. Предвид изложеното настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че на основание чл.282, ал.5 предл.2 от ГПК внесеното обезпечение, което е предназначено да гарантира изпълнението на осъдителното решение в обезсилената му част, следва да се преведе по сметката на молителя с оглед частичното прекратяване на производството. Неоснователни са доводите на отвеника по молбата, че пълният размер на внесената гаранция, следва да бъде преведен за погасяване на задълженията на касатора за сумите, присъдени с въззивното решение. Внесената гаранция обезпечава изпълнението за общия размер на предявените искови претенции. Поради това частта от гаранцията в размер на 12000 лв., която обезпечава изпълнението на решението в обезсилената му част по претенцията за обезщетение за нанесени вреди върху почивната база, настъпили в периода след м. май 2012г., не може да служи за удовлетворяване на други вземания на ищеца в производството. П оради това внесената гаранция в размер на сумата от 12 000 лева подлежи на освобождаване и връщане на молителя. В подкрепа на горното е и приетото в разясненията по т.1 от Тълкувателно решение № 6/23.10.2015г. по тълк.д. № 6/2014г. на ОСГТК на ВКС, според които в хипотезата на чл.282, ал.2, т.1 от ГПК изискването за размера на заложената парична сума е същата да съответства на присъдената по невлязлото в сила осъдително въззивно решение сума. За касатора следва да съществува яснота какъв е размерът на дължимото обезпечение по чл.282, ал.2, т.1 от ГПК още при предявяване на искането му за спиране изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение, поради което следва да се приеме, че в понятието „присъдена сума” се включват уважените от съда за конкретна сума главни и акцесорни вземания, предмет на предявения иск, респ. искове, но не и относително определени и променливи във времето вземания, каквото е акцесорното вземане за лихви, изтекли след предявяване на иска, респ. исковете, чийто размер е обусловен и от периода от началния им момент до момента на погасяване на главното вземане. Уредената в процесуалния закон специална процедура по освобождаване на внесена като гаранция по сметка на съд сума, изключва възможността съдът да бъде трето задължено лице по смисъла на чл.507 и чл.508 от ГПК срещу което всеки кредитор на длъжника-залогодател да има право да насочи изпълнение на свое парично вземане. Без значение за изхода на настоящото производство е и обстоятелството, че сумата от 36 089 лева, чието превеждане е разпоредено с определение от 13.05.2019г. по настоящото дело, е постъпила със закъснение по сметка на ЧСИ. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение