Определение № 367 от 28.08.2025 г. на ВКС по н. д. № 793/2025 г.

Производството пред ВКС е по реда на чл. 351, ал. 6 НПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Г. А. С., срещу Разпореждане № 2152 от 23 юни 2025 г., постановено по н.ч.д. № 2732/25 г. от съдия-докладчик в Софийски градски съд. С разпореждането, на основание чл. 351, ал. 5, т. 3 НПК, е върната касационна частна жалба, подадена от посочения жалбоподател, против Определение № 1584 от 20 май 2025 г. С цитираното определение е извършена проверка по реда на чл. 213, ал. 5 НПК и е потвърдено постановление на прокурор от Софийска градска прокуратура за отказ за образуване на наказателно производство В частната жалба не са изложени доводи касателно мотивите в разпореждането, обусловили връщането на частната касационна жалба, а са наведени твърдения за неправилност на определението на съда, потвърждаващо прокурорския отказ за образуване на наказателно производство. Върховният касационен съд провери данните по делото, съобрази изложеното в частната жалба и прие следното: Частната жалба е допустима с оглед предвидената в чл. 351, ал. 6 НПК възможност за обжалване на връщането на жалбата/протеста, но е неоснователна по същество. Определението, срещу което е подадена върнатата частна касационната жалба, е постановено по реда на чл. 213, ал. 5 НПК. Разпоредбата на цитирания законов текст повелява изрично окончателността на същия съдебен акт. Впрочем, в определението коректно е отбелязано, че то е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране. С атакуваното разпореждане така предвиденото правно положение е било съобразено правилно. Определенията по чл. 213, ал. 5 НПК изобщо не подлежат на последваща инстанционна проверка, в това число и касационна. В частната жалба не е и наведен довод за обратното (този въпрос не е засегнат въобще), а се релевират оплаквания срещу правилността на неподлежащото на обжалване определение. Касационна жалба срещу съдебен акт, изключен от предметния обхват на касационния контрол, е недопустима. Като такава тя подлежи на връщане на основание чл. 351, ал. 5, т. 3 НПК и в разглеждания случай правилно е била върната от съдия-докладчик. По изложените съображения Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намери за правилно атакуваното разпореждане, поради което и на основание чл. 351, ал. 6 НПК