Определение № 49 от 20.01.2015 г. на ВКС по т. д. № 3795/2014 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 изр. 1 от ГПК, вр. чл.274 ал.1 т.2 от ГПК. Постъпила е частна жалба от [фирма] срещу определение №1650 от 14.08.2014г. по ч. гр. д. №761/2014г. на Пловдивски апелативен съд, с което съдът е оставил без уважение молбата му за допълване на определение №1361 от 08.07.2014г. по същото дело, в частта за разноските, като се присъдят направените от него разноски- възнаграждение за адвокат в размер на 600 лева в обезпечително производство по приложени списък по чл.80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение, като поддържа,че са налице предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение. Ответникът по частната жалба [фирма] моли определението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: С определение №1361 от 08.07.2014г. по ч. гр. д. №761/2014г. на Пловдивски апелативен съд, е оставена без разглеждане като просрочена частната жалба на [фирма] против определение №842/16.04.2014г. по т.д. №139/2014г. на Пловдивски окръжен съд, с което е допуснато обезпечение на иска на [фирма], против [фирма] за заплащане на сума от 48 372,62 лева, възнаграждение за осъществен превоз на движими вещи, както и законна лихва върху сумата за периода от 09.11.2013г. до 25.11.2014г. в размер на 1467 лева, чрез налагане на запор върху 5 броя МПС. С молба от 17.07.2014г. [фирма] е поискал допълване на определение №1361 от 08.07.2014г. в частта за разноските, като му бъдат присъдени направените от него разноски в обезпечителното производство - възнаграждение за адвокат в размер на 600 лева по приложени списък по чл.80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие. С обжалваното определение от 14.08.2014г., Пловдивски апелативен съд е отказал да допълни определението си, като е приел, че съгласно ТР №6 от 06.11.2013г. по тълк. д. №6/2012г. на ОСГТК на ВКС отговорността за разноски за обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решение, с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед на този изход и в защита на правните последици на решението. С определение по т.д. №3794/2014г. на ВКС на РБ, ТК, І т.о., e отменено определение №1361 от 08.07.2014г. по ч. гр. д. №761/2014г. на Пловдивски апелативен съд, като делото е върнато на Пловдивски апелативен съд за произнасяне по частната жалба на [фирма] против определение №842/16.04.2014г. по т. д. №139/2014г. на Пловдивски окръжен съд. Следователно вече не е налице определение за прекратяване на производството, което съдът да може да допълни или измени в частта за разноските, ако прецени,че такива се дължат. Отново е висящо производството по частната жалба на [фирма] против определение №842/16.04.2014г. по т.д. №139/2014г. на Пловдивски окръжен съд, по което въззивният съд следва да се произнесе. Поради това подадената от [фирма] молба по чл.248 от ГПК се явява недопустима поради липса на предмет, съответно обжалваното определение от 14.08.2014г. по ч. гр. д. №761/2014г. на Пловдивски апелативен съд, следва да се отмени, а производството по молбата по чл.248 от ГПК следва да бъде прекратено. Съгласно ТР №6 от 06.11.2013г. по тълк. д. №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, на ответника па частната жалба не следва да бъдат присъждани разноски, тъй като обжалваното определение е постановено в рамките на обезпечително производство. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение