Решение № 230 от 2.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1309/2011 г.

Решение № 230 от 2.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1309/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за проверка по реда на възобновяването на наказателното дело на протоколно определение от 11.01.2011 г. постановено по НОХ дело № 2005/2010 г. по описа на Врачанския районен съд, с което е одобрено споразумението между прокурора и защитника за прекратяване на наказателното производство, водено срещу Б. А. Х. за престъпление по чл. 313, ал. 1 НК. В искането се излагат съображения, че непроверяването по касационен ред определение е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, довело до неправилно приложение на закона с осъждането на подсъдимия при наличието на основание за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК. В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият не е взел становище по искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе по искането съобрази следното: С протоколно определение от 11.01.2011 г. постановено по НОХ дело № 2005/2010 г. Врачанският районен съд, в производство по чл. 381-383 НПК, е одобрил споразумението за прекратяване на наказателното производство, постигнато между прокурора и адв. П. С. - защитник на подсъдимия Б. А. Х., с което подсъдимият се е признал за виновен по чл. 313, ал. 1 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК му е наложено наказание "пробация", включващо пробационните мерки "задължителна регистрация по настоящ адрес" с периодичност три пъти седмично и "задължителни периодични срещи с пробационен служител"за срок от по шест месеца. Определението не подлежи на обжалване и е влязло в сила. Искането, което е в полза на осъдения, е направено от легитимна страна, в срока по чл. 421 НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е основателно поради следните съображения. В производството за решаване на делото по реда на глава двадесет и девета НПК, съдът одобрява постигнатото споразумение между прокурора и защитника и прекратява наказателното производство, само ако са налице материално-правните и процесуално-правните предпоставки. За съдията докладчик, на когото делото е разпределено за решаване, съществува задължение да извърши проверката по чл. 248, ал. 2 НПК, която обхваща и въпроса налице ли са основания за разглеждане на делото по предложения от страните ред. При отрицателен отговор на този въпрос е длъжен да откаже да ободри споразумението и да върне делото на прокурора. Врачанският районен съд не е изпълнил това си задължение, произтичащо от разпоредбите на чл. 382, ал. 7 и 8 НПК. С постановление от 10.12.2010 г. Б. А. Х. е привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл. 313, ал. 1 НК. В процеса на разследването заедно с другите доказателства е събрана и справка за съдимост, от която е установено, че е осъждан два пъти. С присъда по НЧХ дело № 386/1987 г. му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, условно, с изпитателен срок от три години. С присъда по НОХ дело № 20/2000 г. е осъден на три месеца лишаване от свобода, условно, с изпитателен срок от три години. За първата присъда е настъпила реабилитация по право на 10.12.1992 г. За втората присъда осъждането и последиците му за заличени по силата на чл. 88а НК, защото от изтичане на изпитателния срок, за която е отложено наложеното с нея наказание, е изтекъл срок по-дълъг от пет години, през което време не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер. Петгодишният срок по чл. 88а ал. 3 НК за втората присъда е изтекъл на 26.11.2009 г., а инкриминираното деяние е извършил на 30.07.2010 г. При съобразяване на тези данни прокурорът след завършване на разследването е бил длъжен да прецени дали не са налице предпоставките по чл. 78а НК за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Той е следвало да изпълни всички свои правомощия, така както са регламентирани в чл. 242, ал. 1 НПК. Като е приел, че са налице основания за ангажиране наказателната отговорност на подсъдимия и делото може да бъде решено със споразумение, без да обсъди останалите очертани от правната норма възможности и е подписал споразумението, съществено е нарушил задълженията си. Съдията докладчик от своя страна не е констатирал това нарушение, насрочил е делото за разглеждане в открито съдебно заседание и е одобрил споразумението, което има характер на влязла в сила присъда. С това съществено е нарушил процесуалните права на подсъдимия и е приложил неправилно материалния закон. Нарушението е съществено по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК и е основание за възобновяване производството по делото. На това основание следва да бъде възобновено, като определението бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане. Нарушението е допуснато в стадия "Действия на прокурора след завършване на разследването" и делото следва да се върне за ново разглеждане от този стадии на процеса. Съдът не може по своя инициатива да премине от производство по реда на глава двадесет и девета НПК в такова по глава двадесет и осма НПК и затова не следва да се уважава искането за връщане на делото от стадия "Подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание". При освобождаването на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на глава двадесет и осма НПК съдът се произнася във фактическите рамки, посочени в постановлението на прокурора. Водим от гореизложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение