Определение № 5807 от 12.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4383/2024 г.
ВКСI гражданско отделение12.12.2024 г.докладчик Светлана Калинова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от „Гюрла“ ЕООД, „Бабаров“ ЕООД и „М. трейдинг“ ООД чрез процесуалния представител адв.В. С. частна жалба срещу определение №2885 от 11.07.2024г. по в.ч.гр.д.№1321/2024г. на Окръжен съд-Варна, ІV А състав на ГО в частта, с която след като е отменено определението на първоинстанционния съд в частта, с която на основание чл. 40, ал. 3 ЗУЕС е спряно изпълнението на решенията по т.6 (т.6.1 и 6.2) от дневния ред на общото събрание за етажната собственост, е отхвърлено искането на „Гюрла“ ЕООД, „М. трейдинг“ ООД и „Бабаров“ ЕООД за спиране на основание чл. 40, ал. 3 ЗУЕС изпълнението на решенията по точка 6 (т.6.1 и 6.2) от дневния ред на общото събрание на етажната собственост. Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението. Председател: Членове:
Мотиви
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 21987/03.09.2024г., подадена от „Гюрла“ ЕООД, „Бабаров“ ЕООД и „М. трейдинг“ ООД, всички чрез процесуалния представител адв.В. С., срещу определение № 2885/11.07.2024г. по в.ч.гр.д.№ 1321/2024г. на Окръжен съд-Варна, ІV А състав на ГО в частта, с която след като е отменено определението на първоинстанционния съд в частта, с която на основание чл. 40, ал. 3 ЗУЕС е спряно изпълнението на решенията по т.6 (т.6.1 и 6.2) от дневния ред на общото събрание за етажната собственост, е отхвърлено искането на „Гюрла“ ЕООД, „М. трейдинг“ ООД и „Бабаров“ ЕООД за спиране на основание чл. 40, ал. 3 ЗУЕС изпълнението на решенията по точка 6 (т.6.1 и 6.2) от дневния ред на общото събрание на етажната собственост - да се упълномощи председателят на УС на ЕС да предяви съдебни искове за премахване на бариерите, поставени върху общите части на ЕС от собствениците на закусвалня „Гюрла“ ЕООД и „М. трейдинг“ ООД и за завеждане на съдебни искове срещу собствениците на фирмите „Гюрла“ ЕООД, „М. трейдинг“ ООД и „Бабаров“ ЕООД за отмяна на нотариалните актове, с които те претендират собственост върху надземните паркинги, взети от ОС на ЕС на сграда с идентификатор [№] по КККР на [населено място], с административен адрес [населено място], район „М.“, [улица], проведено на 22.02.2024г., до приключването на гр.д.№3279/2024г. по описа на РС-Варна с окончателен съдебен акт. Жалбоподателите поддържат, че обжалваното определение е неправилно, тъй като е основано на неаргументирани съждения, че спирането на въпросните решения не обосновава наличие на опасност от увреждане на интересите на ищците, както и че би означавало опит за ограничаване на достъпа до правосъдие на етажната собственост на сградата. Навеждат довод, че интересите им като ищци по предявен по реда на чл. 40 ЗУЕС иск, биха били увредени от воденето на делата по т.6.1 и 6.2 от решенията на ОС на ЕС, тъй като адвокатските хонорари за воденето на тези дела ще се вземат от касата на етажната собсвеност, в която и дружествата правят вноски, а освен това и дружествата ще следва да ангажират адвокатска защита и съответно да заплатят адвокатски хонорар по тези производства, които евентуално впоследствие ЕС ще бъде осъдена да им заплати отново от техните средства, внесени в касата на ЕС. Поддържат, че представителната власт следва да бъде реална и учредена по надлежния ред и когато има възражение за нейното опорочаване съдът следва да реши спора със СПН преди страните да бъдат ангажирани в нови процеси, водещи до нови разноски, което е в интерес и на останалите етажни собственици. В писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата ЕС на сграда с идентификатор [№] с административен адрес [населено място], район М., [улица], изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в нея съображения. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като извърши проверка за допустимост на подадената частна жалба, приема следното: Частната жалба е недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 396, ал. 2, изр. трето ГПК на обжалване пред ВКС при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 подлежат само определенията на въззивния съд, с които след отмяна на първоинстанционното определение е допуснато поисканото обезпечение (в този смисъл и разясненията в ТР № 5 от 12.07.2018 г., т. д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС). Във всички останали случаи, когато е потвърдено първоинстанционното определение или е отменено определението за допускане на обезпечение, като е отхвърлено искането по чл. 389 и сл. ГПК, както и в хипотезите, когато съдът се произнася само по гаранцията, въззивният съдебен акт е окончателен. Настоящият случай не попада в хипотезата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК - въззивният съд, след отмяна на определението на първоинстанционния съд, с което е било допуснато обезпечение, е оставил искането без уважение. Като недопустима, частната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство – прекратено. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Цитирани разпоредби
7- чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК
- чл. 276, ал. 1 ГПК
- чл. 389 ГПК
- чл. 40, ал. 3 ЗУЕС
- чл. 40 ЗУЕС
- чл. 280, ал. 1
- чл. 396, ал. 2