Определение № 69 от 12.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 65/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 във вр. с чл. 274, ал.1, т.1 ГПК. Подадена е от Б. Д. В. частна жалба срещу разпореждане на Софийски градски съд, ІV-г въззивен състав от 12.01.2010г., по гр.д. № 10056/2009г., с което е върната подадената от нея въззивна жалба вх. № 14918/11.02.2009г. срещу решение на Софийски районен съд, 67 състав от 29.01.2009г. по гр.д. № 25018/2007г. поради невнасяне на държавна такса. Според жалбоподателката разпореждането е неправилно понеже от една страна тя е освободена от внасяне на държавна такса, а от друга страна е внесла таксата в рамките на дадения от съда срок. Представя с жалбата копие от вносната бележка. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното определение, намира следното: Частната жалба е допустима – подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирано лице. Следва да се приеме, че е подадена в срок, тъй като уведомлението за постановеното разпореждане е изпратено до жалбоподателката на 12.01.2010г., няма данни кога й е връчено, а жалбата е подадена на 28.01.2010г. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Производството пред Софийски градски съд по гр.д. № 10056/2009г. е образувано по въззивна жалба на Б. Д. В. срещу решение на Софийски районен съд, 67 състав по гр.д. № 25010/2007г. С разпореждане от 13.11.2009г. въззивният съд е оставил без движение жалбата с указание за внасяне в едноседмичен срок на държавна такса 51,94лв. и представяне в същия срок на вносния документ по делото. В. е уведомена за това на 17.12.2009г. По делото няма данни указанието да е изпълнено. С частната жалба е приложена вносна бележка, от която е видно, че таксата е внесена на 22.12.2009г., но очевидно не е била представена по делото. На 12.01.2010г. съдът е постановил обжалваното разпореждане за връщане, като е приел, че в дадения срок указанията не са изпълнени. Установява се при преглед на първоинстанционното дело, че с разпореждане от 30.01.2008г./на л.20 от делото/ съдът е освободил ищцата Б от внасяне на държавна такса по предявения установителен иск по реда на чл. 63, ал.1,б.”б” ГПК/отм./. Тя не е била освободена от такса по иска по чл. 30 ЗН, производството по който впоследствие е прекратено и е останал за разглеждане единствено иска по чл. 97, ал.1 ГПК/отм./ за установяване на собственост. При тези данни разпореждането за връщане на жалбата се явява незаконосъобразно. Жалбоподателката е освободена от внасяне на държавна такса по иска си съгласно чл. 63, б.”б” ГПК/отм./, поради което Софийски градски съд не е следвало да изисква от нея внасянето на такава по жалбата. Разпореждането за връщане е функционално обусловено от разпореждането за оставяне на жалбата без движение. След като дадените указания са неправилни, то и постановеното поради неизпълнението им връщане на жалбата се явява незаконосъобразно. При тези изводи следва да се отмени разпореждането за връщане на жалбата и делото да се върне на въззивната инстанция за продължаване производството по жалбата. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.