Определение № 1062 от 24.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 608/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Г. П. / с предходно фамилно име П./ чрез процесуалния представител адв. Г. Г. срещу решение № 1225 от 6.11.2023 г. по гр. д. № 559/2023 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 14 състав, с което е потвърдено решение № 263034 от 28.09.2022 г. по гр. д. № 6994/2020 г. на Софийски градски съд, І ГО, 27 състав, с което е отхвърлен предявеният от Л. Г. П. срещу И. Г. З., „Изамет 1991“ ООД, „Изамет 01“ ЕООД, „Изамет 05“ ЕООД и „Изамет Транс“ ЕООД иск по реда на чл. 422 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че същите дължат на ищцата сумата от 2 816 395 лв., за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 17024/2020 г. на СРС, 171 състав, представляващо парично задължение по издаден от ответниците запис на заповед от 15.07.2019 г. с падеж 30.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 08.05.2020 г., до окончателното изплащане на сумата. С молба вх. № 7015 / 23.04.2024 г. с нотариална заверка на подписа и на съдържанието касационната жалбоподателка Л. Г. П. е заявила, че оттегля касационната жалба и се отказва от предявените искове по реда на чл. 422 ГПК срещу И. Г. З., „Изамет 1991“ ООД, „Изамет 01“ ЕООД, „Изамет 05“ ЕООД и „Изамет Транс“ ЕООД, като моли да бъде прекратено производството по т. д. № 608/2024 г. на ВКС, І т. о. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и постъпилата молба от ищцата касатор в настоящото производство, приема следното: Съгласно чл. 233 ГПК ищецът може да се откаже изцяло от спорното право във всяко положение на делото, включително пред касационната инстанция, като в този случай обжалваното въззивно решение и решението на първоинстанционния съд се обезсилват. С прекратяване на производството по делото се заличават с обратна сила последиците, които законът свързва с предявяването на иска. Поради това при отказ от иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, на обезсилване подлежат издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Съгласно т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС обезсилването на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист следва да се постанови едновременно с определението за прекратяване на производството по иска от съда в исковото производство, който е постановил определението за прекратяване. В настоящия случай отказът от искове е направен в производството пред ВКС и е налице надлежно десезиране на съда, поради което се е осъществила предпоставката по чл. 233 ГПК за обезсилване на постановените по делото решения, както и на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Производството по делото следва да бъде прекратено поради отказ от исковете на основание чл. 233 ГПК. Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение