Решение № 3725 от 22.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8952/2017 г.

Решение № 3725 от 22.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8952/2017 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът лНиколайыЕООД моли да бъде отменено решение № 903/29.05.2017 г. по адм. д. № 742/2017 г. на Пловдивския административен съд, с която е отхвърлена жалбата против РА № Р-16-1402193-091-01/12.12.2014 г. на ТД на НАП - П. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" - П. по съображения в писмено становище моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция по 2173 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационна жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадени в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р-16-1402193-091-01/12.12.2014 г. на ТД на НАП - П., с който са определени задължения по ЗДДС, като е начислен допълнително данък върху добавената стойност 35 029,05 лв и 18 310,89 лв лихви и е установен допълнителен корпоративен данък за периода 2008 г. - 2011 г. общо 963,41 лв с 481,24 лв лихви след проведена по чл. 122 и сл. от ДОПК ревизия поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК - данни за укрити приходи и неосчетоводени фактури за доставки на тютюневи изделия, издадени от "Д. П."АД 287бр., от "Кавен орбико" ЕООД - 194 бр. и от "Еса-2" ЕООД 173 бр., поради което счетоводната отчетност не позволява определяне на данъчната основа за облагане с данъци. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел, че е установен механизмът на доставките от трите дружества, които са осчетоводили фактурите в счетоводствата си, както и приходите от тях, събрани чрез плащане в брой, в деня на доставките, осъществявани с транспорт на доставчиците. Приел е, че фактурите са подписани от управителя на ревизираното лице Н. Ч., неговата съпруга К. Ч., З. М. и Т. С. - работещи по трудов договор в ревизираното дружество като бармани. Приел е, че подписите върху фактурите не са оспорени от жалбоподателя, поради което е доказано, че стоките по фактурите са доставени на ревизираното лице, а поради това и наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред и определяне на данъчната основа за облагане с данъци по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. В производството по делото е допуснато съществено процесуално нарушение от съда. При първото разглеждане на делото в първото по делото съдебно заседание фактурите са оспорени от пълномощника на жалбоподателя с довод, че не отразяват вярно стопанските операции, както и положения подпис за получател. Съдът е открил производство по оспорване на фактурите, като в съдебно заседание на 25.11.2015 г. е дал указания на ответника, че е негова доказателствената тежест да установи истинността на оспорените от жалбоподателя фактури. Така дадените указания са в нарушение на чл. 193, ал. 3 от ГПК, според който тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която гооспорва. Когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е представила. В случая фактурите са частни документи, видно от съдържанието им носят подписа на управителя Н. Ч., неговата съпруга К. Ч. и работещите като бармани в дружеството З. М. и Т. С., поради което по чл. 193, ал. 3 от ГПК тежестта на доказване е върху жалбоподателя. Погрешно дадените указания от съда са станали причина за непопълване на делото с доказателства по откритото производство по оспорване на фактурите. След отмяната на първото постановено решение по делото и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, жалбоподателят отново е подал молбата, с която е оспорил фактурите относно тяхното съдържание и авторство на подписите, като съдът следваше да даде нови указания за разпределение на доказателствената тежест по оспорване на фактурите предвид погрешно дадените указания при първото разглеждане на делото. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като е довело до постановяване на необосновано решение в частта за начислен ДДС с лихви по доставките на "Д. П." АД 287 бр., от "Кавен орбико" ЕООД - 194 бр. и в частта за съответния определен в РА корпоративен данък с лихви за периода 2008 г. - 2011 г. В тази част решението следва да бъде отменено, а делото на основание чл. 227 от АПК следва да бъде насрочено за събиране на доказателства по оспорването на фактурите. Следва да се дадат указания на жалбоподателя, че тежестта на доказване неистинността на оспорените фактури е върху него. Следва да бъде назначена графологическа експертиза със задача да даде заключение приложените фактури на "Д. П." АД 287 бр., от "Кавен орбико" ЕООД - 194 бр. подписани ли са от лицата посочени в тях като положили подпис за получател и на гърба на фактурите. Относно фактурите на "Еса-2" ЕООД, които не са приложени по делото изводът на съда, че установеният механизъм на доставките, който е същият и за осчетоводените други фактури от този доставчик е достатъчен, за да се приеме за установено осъществяване на доставките по липсващите фактури е необоснован. Списъкът на фактурите не е предвиден по ЗДДС като документ, удостоверяващ настъпило данъчно събитие и от съставянето му не възниква задължение за начисляване на данъка, поради което по списък на фактури не може да се приеме, че са настъпили данъчни събития и задължения за начисляване на данък. В РД е констатирано, че получените стоки по неосчетоводените липсващи фактури на "Еса-2" ЕООД са продадени като са получени приходи в размер 8192,70 лв за 2008 г., 19 489,68 лв за 2009 г. и 11 540,24 лв за 2010 г. по извършени облагаеми доставки, за които е начислен данък по чл. 86, ал. 1 от ЗДДС за м. 12. на всяка от годините 2008 г. - 2009 г. в размер общо 7844,52 лв със съответните лихви и е определен съответен корпоративен данък с лихви. Решението е неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която по фактури на "Еса-2"ЕООД е определен ДДС за внасяне за 2008 г. - 2009 г. общо 7844,52 лв със съответните лихви, а също и в частта от корпоративния данък, определен за периода 2008 г. - 2010 г., съответна на неосчетоводените приходи по фактури на "Еса-2"ЕООД със съответните лихви и в тази част следва да бъде отменено, като вместо него следва да се постанови отмяна на РА. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които ще бъдат определени след решаване на спора по същество в решението по чл. 227, ал. 1 от АПК след събиране на доказателствата по оспорване на фактурите на "Д. П."АД 287бр. и "Кавен орбико"ЕООД - 194бр. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, I отделение,