Решение № 3063 от 18.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10855/2025 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" срещу решение №23141/ 4.07.2025 г. по адм.д. № 3745/ 2025 г. описа на Административен съд София- град. Иска отмяна на решението като неправилно и навежда доводи за липсата на обсъждане на релевантните за спора факти, които установяват фактическото и правно основание за отказа- унищожена култура върху двата спорни парцела, за което обстоятелство земеделският стопанин не е информирал ДФЗ в 15-дневния срок, нито е представил документи по чл. 32 от Наредба №4/ 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. Не са спазени изискванията за управление, а органът е мотивирал решението си, което е взел в условия за оперативна самостоятелност. Ответникът "Боев 93" ЕООД оспорва касационната жалба и иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от страна, за която същото е неблагоприятно, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С решение №23141/ 4.07.2025 г. по адм.д. № 3745/ 2025 г. описа на Административен съд София- град е обявено за нищожно по жалбата на "Боев 93" ЕООД уведомително писмо с изх. № 02-220-2600/3458#26 от 07.08.2024 г. издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ за оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2016 г., с което е отказано финансово подпомагане за земеделски площи в парцели с № 54287-53-2 и 54287-53-1 в размер на 3432.66 лв. За да постанови този резултат съдът приема, че оспореният административен акт не съответства на дадените задължителни указания с отменителни решение № 3456/ 23.05.2022 г. по адм.д.№ 4092/2021 г. по описа на АССГ, оставено в сила с решение № 3119/ 23.03.2023 г. по адм.д.№ 6187/ 2022 г. по описа на ВАС, поради което е налице основанието на чл.177, ал.2 от АПК. Изведени са съображения, че направените фактически основания са неясно изложени и не се установява кои са правните основания за издаване на уведомителното писмо. Приема, че все пак в оспорения административен акт има конкретизирана хипотеза по чл. 32 от Наредба №4/ 24.02.2015 г. - унищожаване на декларирана култура върху заявени за подпомагане парцели, но на съда не му става ясна грешката в колона 5, в която са посочени парцели разорани и поставени под угар, което е трета хипотеза на посочената разпоредба, която за съда е неприложима за случая. Посоченото в писмото представлява неспазване на базови изисквания, а не на изисквания за управление, както е прието в колона 10. Освен това с третото поред уведомително писмо административният орган не се е съобразил с отменителното решение по адм.д.№ 4092/2021 г. по описа на АССГ, а отново, както в първоначалния акт е преповторил съдържанието на същия. Прието е тъждество в разпоредените права и задължения и във фактическото основание, като издаването на акт с различен от указания от съда предмет би могло да се издаде само при настърпване на нов факт. Посочено е още, че преценката за съдържанието на бъдещия акт, чието издаване е дължимо е ограничено от указанията на съда и органът действа в условията на обвързана компетентност. Решението е неправилно и следва да бъде отменено. По делото не са приложени предходните уведомителни писма, поради което касационната инстанция може да прави извод за наличието или липсата на тъждество между последното отменено уведомително писмо и оспореното в настоящото съдебно производство уведомително писмо само от мотивите към решение № 3456/ 23.05.2022 г. по адм.д.№ 4092/2021 г. по описа на АССГ, оставено в сила с решение № 3119/ 23.03.2023 г. по адм.д.№ 6187/ 2022 г. по описа на ВАС. Първото УП с изх.№ 02-220-2600/ 3458 от 12.11.2018 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ е отменено с решение №2677/ 28.05.2020 г. на АССГ, поради липсата на мотиви за неспазените базови изисквания, посочени в Приложение №2 към чл.13 от Наредба №4/ 24.02.2015 г., което препятства възможността за проверяване законосъобразността. Липсвали мотиви и за упражнената оперативна самостоятелност дали трябва да се намали или откаже подпомагането. Преписката е върната за ново произнасяне и мотивиране. Второто уведомително писмо №02-220-2600/ 3458 от 15.03.2021 г. издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което е отказано финансово подпомагане на земеделски площи с № 54287-53-2 и 54287-53-1 в размер 3432,66 лв, е отменено с решение № 3456/ 23.05.2022 г. по описа на АССГ, оставено в сила с решение по адм.д.№ 6187/ 2022 г. по описа на ВАС, поради липсата на ясно и недвусмислено изложение на фактическите основания. Съдът е приел, че в уведомителното писмо са посочени и трите хипотези на чл.32 от Наредба №4/ 24.02.2015 г. - нанасяне на вреда от трети лица, унищожаване на култура върху заявен за подпомагане парцел и разораване на пасища, като и при трите хипотези земеделският стопанин има задължение да уведоми писмено ДФЗ-РА в 15-дневен срок от настъпване на събитието и да представи съответните документи. Изрично е посочено, че според съда третата хипотеза е неприложима. Съдът развива съображения, че административният орган неправилно е посочил неспазване на изискванията за управление, вместо неспазвване на базовите изисквания. Отново са изложени съображения, че няма мотиви защо се отказва подпомагане, след като чл.13 от Наредба №4/2015 г. предвижда две алтернативни възможности- за отказ или намаляване на подпомагането. В отменителното решение е посочено, че основанието за отмяна е материална незаконосъобразност, но но няма указания при издаването на новото увемодително писмо да се уважи заявлението за подпомагане. Всички мотиви са в смисъл за неяснота и неправилност на фактическите и правни основания, което по същество представлява съществено нарушаване на административнопроизводствените правила и неспазване на формата по чл.59, ал.2 от АПК като основание за отмяна на издаден административен акт. При новото произнасяне с третото уведомително писмо на стр.2 изрично е посочено, че при извършената проверка на място е установено унищожаване на декларираната култура върху заявените за подпомагане два парцела, за което земеделският стопанин не е информирал ДФЗ в 15 дневния срок и не е представил документи по чл. 32 от Наредба №4/ 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11" Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г., за увредената площ не се отпуска финансово подпомагане и същата се счита за наддекларирана по Методиката за намаляване и отказване на плащанията по мярката, утвърдена със заповед № РД-09-144/ 23.02.2017 г. на МЗХ. Издателят изрично се е позовал и на чл.19, ал.2 и ал.3 вр. с чл.13, т.1.3 предложение последно от Приложение №2 към Наредбата вр. с чл.4, пар.1, б."в" подт. Ii от Регламент 1307/2013 г. В колона 9 площта на двата парцела е посочена като наддекларирана, в колона 12 като недопустима за подпомагане, а в колона 11 като парцели, за които не са спазениа изискванията за управление. Културата, която е декларирана от земеделския стопанин е БРП1 -люцерна. При съпоставяне на фактическите основания в двете последни уведомления от 15.03.2021 г. и 07.08.2024 г. е видно, че няма тъждество, поради което правният извод на съда за тъждество е необоснован. Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК, на която се е позовал административният съд, актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. За да е налице тази хипотеза оспорваният административен акт следва да е повторно издаден акт от административния орган със същото съдържание като отменения, т. е. - да е налице административен акт, с който са разпоредени същите права и задължения на същите фактически основания. В конкретния случай, обратно на приетото от административния съд, тези изисквания не са налице. Фактическите основания на двете уведомителни писма са различни, което дори е признато в мотивите на решението на стр.5. Административният орган изрично е посочил, че не са спазени изискванията за управление. Дали посочените в уведомителното писмо като изяснени в административното производство обстоятелства попадат в правното основание за отказ за подпомагане, е въпрос на съдебен контрол за материална законосъобразност. По този въпрос съдът не е изложил правни изводи, което е нарушение на чл.172а, ал.2 от АПК и в случая е от категорията на съществените. Налице е касационно основание по чл. 209, т.3 от АПК, решението следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. По въпроса за разноските следва да се произнесе съдът по съществото на спора. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение