Определение № 857 от 03.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 4063/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.2, предложение първо ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу Определение № 3551 от 04.09.2013 г. по въззивно т.д.№ 1542/2013 г. по описа на ОС-Варна, с което е върната въззивна жалба вх.№ 17396/03.07.2013 г., подадена от дружеството срещу Решение № 2759/07.06.2013 г. по гр.д.№ 8869/2012 г. на РС Варна. Окръжният съд е приел, че решението на РС е редовно връчено на 13.06.2013 г. на процесуалния представител на ищеца [фирма]-адвокат С. Т., чрез адвокат Н.-колега от същата кантора. Мотивирал е, че лицето, което работи в един офис заедно с процесуалния представител на страната, може валидно да получи съобщението на основание чл.51 ГПК, със задължение да го предаде на адресата му. Посочил е, че срокът за обжалване на решението изтича на 27.06.2013 г. – присъствен ден, а въззивната жалба е подадена в деловодството на съда на 03.07.2013 г. С частната жалба се иска отмяна на обжалваното определение като неправилно. Поддържа се, че съобщението за изготвеното решение е връчено на лице без представителна власт и няма надлежно уведомяване на страната съобразно разпоредбите на ГПК. В условия на евентуалност се поддържа искане за възстановяване на срока за извършване на процесуалното действие по подаване на въззивната жалба. От насрещната страна [фирма], [населено място] е постъпил отговор срещу основателността на частната жалба. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК и е процесуално допустима, но неоснователна. Връчването на първоинстанционното решение на жалбоподателя на 13.06.2013 год. е редовно извършено процесуално действие. Спазени са всички изисквания на чл.51, ал.1 ГПК: извършено е на надлежно упълномощения по делото адвокат /С. Т./, в нейната кантора, на лице, което работи с пълномощника на страната, като при удостоверяване на действието, връчителят е посочил името и качеството на получателя. На второ място лицето, получило книжата – адв.М.Н. разполага с права за процесуалното представителство на [фирма] по силата на преупълномощаване от адв.Т. с пълномощно от 21.03.2013 г./л.31 от материалите по делото на първоинстанционния съд/. При редовното връчване, преклузивният срок по чл.259, ал.1 ГПК за подаване на въззивната жалба е започнал да тече, съобразно правилото на чл.60, ал.5 ГПК, а е безспорен фактът, че подаването на жалбата е станало след изтичането му. Атакуваното определение следва да бъде потвърдено. Не е в правомощията на касационната инстанция да се произнася по искане за възстановяване на срок за обжалване на първоинстанционното решение. Мотивиран от горното, Върховния касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение