Решение № 3334 от 24.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11329/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ - Пловдив против Решение №8139/25.09.2025 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело №1012/2025 г., в частта, в която съдът е отменил Заповед за налагане на санкции № РД-26-01-245/28.04.2025 г. на Директора на РЗОК - Пловдив, в частта, с която на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК 115576405, като изпълнител по договор № 161331/26.10.2023 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури, и извършване на клинични процедури по НЗОК, на основание чл. 76, ал. 1 и ал. 3 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ във връзка с чл. 463, ал. 1 и чл. 473, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от НРД за МД за 2023-2025 г. е наложена по т.I.1.Финансова неустойка в размер на 200 лв. на основание чл. 457, ал. 3 от НРД за МД за 2023-2025 г., за нарушение на чл. 324, т. 2 от НРД за МД за 2023-2025 г., във връзка с чл. 55, ал. 2,т. 5 ЗЗО, констатирано в ИЗ № 88626/2024 по КП № 198 ”Хирургично лечение при животозастрашаващи инфекции на меките и костни тъкани“, а по т.I.3. е наложена Финансова неустойка в размер на 200 лв. на основание чл. 457, ал. 3 от НРД за МД за 2023-2025 г., за нарушение на чл. 321, т. 8 от НРД 2023-2025 г., във връзка с чл. 323, ал. 2, т.1 от НРД за МД за 2023-2025 г., във връзка с чл. 55, ал.2, т. 5 ЗЗО, констатирано в ИЗ № 90916/2024 по КП №198”Хирургично лечение при животозастрашаващи инфекции на меките и костни тъкани“. В касационната жалба се излагат доводи, че решението на административния съд в обжалваните части е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Съдът неправилно приложил разпоредбата на чл. 55, ал. 2, т. 5 ЗЗО във връзка с чл. 324, т. 2 от Националния рамков договор за Медицинските дейности за 2023-2025 г. по КП №198 „Хирургично лечение при животозастрашаващи инфекции на меките и костни тъкани“ по ИЗ № 88626/2024 г., както и неправилно приложил чл. 321, т. 8 във връзка с чл. 323, ал. 2, т. 1 от НРД за МД за 2023 - 2025 г. във вр. с чл. 55, ал. 2, т. 5 ЗЗО относно ИЗ №90916/2024 г. по същата клинична пътека. По същество моли съдът да отмени решението на административния съд като неправилно и да разреши спора по същество, като отхвърли жалбата срещу оспорения административен акт в посочените части. Ответникът - УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД изразява становище за неоснователност на касационната жалба, поради което да се остави без уважение, като се потвърди в обжалваните части решението на Административен съд Пловдив. Представителят на Върховна касационна прокуратура предлага жалбата да се остави без уважение, поради правилност на първоинстанционното съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд Пловдив е била Заповед за налагане на санкции № РД-26-01-245/28.04.2025 г. на Директора на РЗОК – Пловдив, издадена във връзка с започнало административно производство, касаещо извършването на проверка от 21.01.2025 г. до 06.02.2025 г. на лечебното заведение, което се явява изпълнител на медицинска помощ по изпълнението на индивидуален договор № 161331/26.10.2023 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни и клинични процедури с НЗОК. Резултатите от проверката са били надлежно удостоверени в Протокол № РД-25-132-1/06.02.2025 г. Констатирано е, че по ИЗ № 88626/2024 на пациента К. Р. И., хоспитализиран от 13.12.2024 г. до 18.12.2024 г. в Клиника по ортопедия и травматология на УМБАЛ “Св. Георги“ ЕАД, по [заличен текст] е установена липса на данни от кого е снета анамнезата - от пациента, от близки на пациента, други. Съответно по отношение на ИЗ № 90916/2024, част II “Напуснал лечебното заведение“, блок „Проведено лечение“, поле „Придружаващи заболявания и усложнения“ на пациента Д. М. Х., хоспитализиран от 24.12.2024 г. до 29.12.2024 в Клиника по ортопедия и травматология на УМБАЛ “Св. Георги“ ЕАД, по [заличен текст], не е регистрирано в Документ № 2 “Лист за предоперативна анестезиологична консултация и преценка, част “Въпросник на пациента“, където на въпрос № 3 “Имате ли придружаващи заболявания“ и въпрос № 17 “Имате ли анемия или друго кръвно заболяване“ е вписано „не“. Прието е съответно, че в първия случай се касае за нарушение на чл. 324, т. 2 от НРД за МД за 2023-2025 г., във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 5 ЗЗО, а във втория - за нарушение на чл. 321, т. 8 от НРД 2023-2025 г., във връзка с чл. 323, ал. 2, т.1 от НРД за МД за 2023-2025 г., във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 5 ЗЗО. Със Заповед № РД-18-14/28.02.2025 г. е определен състав на арбитражна комисия, която с арбитражен протокол № 4 от 04.03.2025 г., по отношение на процесните нарушения е приела, че възраженията са неоснователни и нарушенията са извършени. На това основание и констатациите на проверяващия екип е издадена и процесната заповед за налагане на санкции. Първоинстанционният съд е приел, че същата в обжалваните части е незаконосъобразна и я е отменил като такава. Решението е валидно, допустимо и правилно. Процесната Заповед за налагане на санкции № РД-26-01-245/28.04.2025 г. на Директора на РЗОК – Пловдив, е издадена от компетентен административен орган, в кръга на предоставените му по чл. 74, ал. 5, вр. с чл. 72, ал. 2 ЗЗО правомощия. Спазено е изискването за форма и съдържание на акта според предвиденото в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК. Не са нарушени административнопроизводствените правила при нейното издаване. Обосновани са правните изводи на съда, че не е налице нарушение на предвиденото изискване в чл. 324, т. 2 от НРД за МД за 2023 – 2025 г. Установено е по делото, че по ИЗ № 88626/2024 г. на пациента К. Р. И. няма данни от кого е снета анамнезата. Според чл. 324, т. 2 от НРД за МД за 2023 – 2025 г. хоспитализацията на пациента се документира в ИЗ /съгласно изисквания и реквизити, посочени в приложение № 2/. Според Част III „Анамнеза“ изискването е да се вписва от кого е снета анамнезата - от пациента, от близки на пациента, други. Съвкупната преценка на доказателствата по делото, които са релевантни за правния спор, сочи на извод, че доколкото не е установено друго, снемането на анамнезата е направено от пациента, защото описаното състояние на лицето, касае именно него. Не е налице нарушение по чл. 55, ал. 2, т. 5 ЗЗО. За нарушението по ИЗ № 90916/2024, което е квалифицирано по чл. 321, т. 8 от НРД, във връзка с чл. 323,ал. 2, т. 1 от НРД, във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 5 ЗЗО, настоящата съдебна инстанция намира, че същото не е доказано от данните по делото и съдът правилно е приложил материалния закон, като е приел, че то не е осъществено от лечебното заведение. Видно от съдържанието на чл. 323, ал. 2, т.1 от НРД за МД за 2023 – 2025 г. извършването на дейности по КП се отразява в медицинската болнична документация и в документ № 2 „Предоперативна анестезиологична консултация“ и е задължителен за всяка КП с оперативна дейност, извършена с обща или регионална анестезия, както и е неразделна част от ИЗ на пациента; документ № 2 „Предоперативна анестезиологична консултация“ се попълва от този, който изпълнява локалната (инфилтративна) анестезия – оператор или анестезиолог. В част II “Напуснал лечебното заведение“, блок „Проведено лечение“, поле „Придружаващи заболявания и усложнения“ и в епикризата е отразено придружаващо заболяване на пациента “[заличен текст]“. Същото не е отразено в Документ № 2 “Лист за предоперативна анестезиологична консултация и преценка, част“ Въпросник на пациента“, където на въпрос № 3 “Имате ли придружаващи заболявания“ и въпрос № 17 “Имате ли анемия или друго кръвно заболяване“ е вписано „не“. От данните по делото съдът е констатирал, че дадените отговори от пациента не съответстват на действителното му състояние. Обективираната погрешна представа на пациента за здравословното му състояние не е липса на надлежно попълнена документация по смисъла на НРД за МД за 2023 – 2025 г., в какъвто смисъл са правните изводи на административния съд. Ето защо в обжалваната част решението на първоинстанционния административен съд е правилно, не са налице сочените касационни основания по чл. 209, т.3, предл. първо -предл. трето АПК и същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на правния спор на ответника по касация се следва претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,