Определение № 9504 от 05.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9527/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), чрез гл. юрк. Иванова срещу Определение № 8083 от 16.07.2026 г., постановено по адм. д. 6030/2026 г. по описа на Върховен административен съд. С оспореното определение е оставена без разглеждане частната жалба на Комисията срещу определение № 17018 от 04.05.2026 г. по адм. дело № 11986 от 2025г. по описа на Административния съд София -град и производството по делото е прекратено. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че актът на КЕВР не представлява отказ по чл. 197 АПК, а индивидуален административен акт, постановен след проведено административно производство. Иска се отмяна на определението на тричленния състав на ВАС и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия, включително в частта на разноските. Ответникът – Б. П. Т., чрез адв. Аврамова оспорва частната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното определение. Претендира разноски. Върховният административен съд, Първа колегия – петчленен състав, като прецени допустимостта на частната жалба, данните по делото, доводите на страните и провери изцяло оспорения съдебен акт, приема за установено следното: Частната жалба е процесуално допустима и редовна, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес, против подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение на тричленен състав на Върховния административен съд е оставена без разглеждане частната жалба на КЕВР против определение № 17018 от 04.05.2026 г. по адм. дело № 11986 от 2025г. по описа на АССГ и производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел частната жалба за недопустима с мотива, че производството пред АССГ е проведено по реда на Глава двадесета, Раздел ІV АПК срещу Решение № Ж-887/25.09.2025 г. на КЕВР, с което е прекратено административното производство, образувано по жалба с вх. № Е- В-17-44-20 от 09.12.2024 г., подадена от Б. Т. срещу „Софийска вода“ АД. При формиране на крайния си извод, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 200, ал. 2 АПК, като е приел, че определението на административния съд, с което е отменено решение № Ж- 887/25.09.2025 г. на председателя на КЕВР, може да се обжалва с частна жалба единствено от страните, участващи в административното производство в съответствие с Тълкувателно решение № 2/24.03.2021г. на Общото събрание на съдиите от I и II колегия на Върховния административен съд, според което не е допустимо обжалването на определението по чл. 200, ал. 1 от АПК от административния орган, издател на акта. Определението е правилно. Производството по адм. д. № 6030/2026 г. на Върховен административен съд, трето отделение, е образувано по частна жалба на КЕВР против определение № 17018 от 04.05.2026 г. по адм. дело № 11986 от 2025г. по описа на по описа на АССГ. Последното действително е постановено в производство по реда на чл. 197 и следващите АПК, като по жалбата на Б. Т. е отменено решение № Ж-887/25.09.2025 г. на КЕВР, с което на основание чл. чл.41, ал.4, т.1 от Правилник за дейността на КЕВР и на нейната администрация е било прекратено административното производство, образувано по жалба вх.№В-17-44-20 от 09.12.2024 г., подадена от Б. Т. срещу „Софийска вода“ АД и преписката е върната на Комисията при съобразяване на указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. Правомощията на КЕВР са определени в чл. 22 от ЗЕ - Комисията разглежда жалби на потребители срещу ВиК оператори, свързани с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Изложената фактическа обстановка налага извода, че обжалваният пред АССГ акт на Комисията представлява отказ за произнасяне по същество на отправено до него искане по смисъла на чл. 54, ал. 2 АПК и като такъв може да се обжалва по реда на глава десета, раздел ІV от същия кодекс. Производството пред АССГ се е развило именно по този ред, озаглавен "Обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт" - чл. 197-202 АПК. Поради това е приложимо специалното правило на чл. 200, ал. 2 АПК, че определението, постановено по жалба на лицето, по чието искане е постановен изричния отказ за издаване на административен акт, може да се обжалва с частна жалба от страните, участващи в административното производство. От съдържанието на разпоредбата следва, че административният орган, който е постановил отменения от съда акт за прекратяване на административното производство, няма процесуално право на жалба срещу определението на съда, с което този акт е отменен. Право да обжалват определението по чл. 200, ал. 1 АПК е предоставено на страните в административното производство, но административният орган, който е постановил акта за прекратяване на административното производство, няма качеството на страна по него, тъй като той е органът, пред когото се развива производството и който го ръководи. Според Тълкувателно решение № 2/24.03.2021г. на Общото събрание на съдиите от I и II колегия на Върховния административен съд, не е допустимо обжалването на определението по чл. 200, ал. 1 от АПК от административния орган, издател на акта. По тези съображения, правилно тричленният състав на Върховния административен съд е приел подадената до него частна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране за недопустима и е оставил същата без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производство – прекратил, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Във връзка с твърдението на частния жалбоподател за непроизнасяне от страна на тричленния състав на ВАС по искането за изменение на определението на АССГ в частта на разноските, настоящият състав намира, че искането в тази част следва да се изпрати на първоинстанционния съд за разглеждане по компетентност, доколкото частната жалба от страна на органа срещу процесното определение по чл. 200, ал. 1 АПК се явява недопустима. По искането за разноски в настоящото производство, същото е основателно. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, разноски се дължат на ответника по касационната жалба. Последният е представил списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие и съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) следва се определи възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 3 и 4 и да се осъди другата страна да го заплати. В чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес адвокатското възнаграждение е в размер на 1000 лв. (511,29 евро) за всяка инстанция, като на основание чл. 9, ал. 3 от Наредбата за изготвяне на отговор по частна жалба възнаграждението е в размер на 3/4 от възнагражденията по чл. 7 или чл. 8, което означава, че в настоящото производство на процесуалния представител на ответника по частната жалба следва да бъде присъдена сума в размер на 383,46 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд в настоящия петчленен състав на Първа колегия,