Определение № 460 от 30.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3220/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество за изменение на постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 4839 от 27.10.2025 г. по настоящото дело, в частта за разноските. Молителят поддържа, че страната не е извършила плащане на адвокатския хонорар на пълномощника си, поради което разноски не й се следват. Евентуално моли възнаграждението да бъде намалено поради прекомерност, като заявява, че с молбата по чл. 248 ГПК прави и възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Насрещната страна по молбата Г. Н. Т. не ангажира становище. Молбата е подадена в срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество – неоснователна. За да присъди на ответницата по касация Т. сторените от нея в касационното производство разноски за един адвокат, настоящият състав на Върховния касационен съд е съобразил, че същите са реално направени, видно от приложения договор за правна защита и съдействие на л. 36 от делото. Взел е предвид, че те са дължими съобразно изхода на спора по аргумент от чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК, като същевременно е отчел, че според Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС и формираната след постановяването му съдебна практика, предвидените размери на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС не обвързват съда, но може да служат като ориентир при определянето им. При преценката относно размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответницата по касация съдът се е ръководил от вида и обема на търсената съдебна защита, положения от адвоката труд съобразно конкретната фактическа и правна сложност на делото и извършените от него действия, както и пазарните условия в страната. Въз основа на тази комплексна преценка Върховният касационен съд в настоящия си състав е намерил заплатения адвокатски хонорар за съответстващ на принципите за възмездност и пропорционалност, като в случая липсват основания съдът да отстъпи от това свое становище. Заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно, а съответно на положения от адвоката труд съобразно сложността на делото. Ето защо, молбата за изменение на определението в частта за разноските следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,