Решение № 5071 от 12.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 739/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Община Горна Оряховица, подадена чрез процесуалния представител юрк. Ангелов, срещу решение № 3652 от 13.11.2025 г., постановено по адм. дело № 114/2025 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което е отменена заповед № 1 от 19.12.2024 г. на главния архитект на Община Горна Оряховица и е осъдена общината да заплати разноски по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се и доводи относно законосъобразността на оспорената заповед. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, както и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът – „Родопа – Горна Оряховица - 96“ ЕООД, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. В приложен по делото писмен отговор, чрез процесуалния си представител адв. Коева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответниците – Е. Й. П., В. В. Г., М. Г. Г., Д. А. Д., А. Е. М., В. Г. К. и Л. С. К., редовно призовани, в съдебно заседание не се явяват и не изпращат представител. В приложен по делото писмен отговор изразяват становище за основателност на касационната жалба. Ответниците – Е. Г. К., Г. А. К., А. С. Д., Р. А. К., Р. Р. М. и В. Б. К., Г. М. Г., М. Д. Х., П. С. И., А. Г. К., П. Н. Г., Д. П. К., Д. Н. К., Б. Т. В., Д. Ц. Т., Х. С. Т., П. Д. К., Д. Г. И., М. Д. К. и И. Н. М., редовно призовани, не се явяват, не изпращат представител и не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – Велико Търново е образувано по жалба на „Родопа – Горна Оряховица - 96“ ЕООД срещу заповед № 1 от 19.12.2024 г. на главния архитект на Община Горна Оряховица, с която на основание чл. 99, т. 2 и т. 6 е възобновено производството по издаването на разрешение за промяна на предназначението № 13 от 16.09.2024 г., издадено от същия орган, отменено е разрешение за промяна на предназначението № 13 от 16.09.2024 г., с което по реда на чл. 147а от ЗУТ е допусната промяна на предназначението на самостоятелен обект в сграда с [идентификатор] и е забранено извършването на строително-монтажни работи на база на промененото разрешение. За да отмени оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че макар и издадена от компетентен орган, същата е постановена при съществено нарушение на административно-производствените правила и при липса на основанието по чл. 99, т. 2 и т. 6 от АПК за възобновяване на производството. Прието е от съда, че с аргумент от чл. 103, ал. 1, във връзка с чл. 99, т. 2 и т. 6 от АПК, в производството по възобновяване следва да участва лицето, което е адресат на стабилният административен акт, тъй като то следва да може да изрази становището си и да представи доказателства по аргумент от чл. 34 от АПК, като актът за възобновяване следва да се съобрази в този случай и с процесуалното изискване на чл. 35 от АПК, което в процесния случай не е сторено. Според съда не се установява наличието на основанието по чл. 99, т. 2 от АПК, доколкото в случая констатираното в създаденият на 01.10.2024 г. констативен протокол касае обстоятелства, възникнали след 16.09.2024 г., при което става въпрос за ново писмено доказателство /новосъздадено такова/, което не е релевантно към установяване на ново обстоятелство, което да е от съществено значение при издаването на стабилизирания административен акт /разрешението за промяна на предназначение/. Съдът приема също така, че не е налице и хипотезата на чл. 99, т. 6 от АПК, тъй като, както самият ответник е посочил изрично в писмото си до управителя на оспорващото дружество, в случая приложима е хипотезата на чл. 38, ал. 5 от ЗУТ, доколкото става въпрос за преустройство на нежилищен обект в друг такъв нежилищен обект, а кръгът на заинтересованите лица, съобразно тази хипотеза са собствениците на етажната собственост, ако са налице предпоставките по чл. 185, ал. 1, т. 2 - т. 4 от ЗУТ и не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване, каквото в случая не се и установява по делото. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че са налице пороци по смисъла на чл. 146 от АПК, които обосновават извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Правилно първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Правилно съдът приема също така, че оспорената заповед е постановена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото жалбоподателят в първоинстанционното производство - дружеството, придобило права от административния акт, по отношение на който е било възобновено административното производство, че не е бил конституиран служебно от административния орган и не е участвал като страна в производството по възобновяване в съответствие с изискването на чл. 103, ал. 1 от АПК. Правилен е и решаващият извод на съда за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт. Оспорената заповед е постановена в производство по чл. 99 и сл. от АПК. Възобновяването на производството по издаване на индивидуален административен акт е извънреден способ за контрол върху влезли в сила административни актове, които не са обжалвани пред съда. Като засягаща стабилитета на административния акт, процедурата по възобновяване е строго регламентирана и може да бъде проведена само в нормативно установените срокове и на посочените в чл. 99, т. 1 - т. 7 от АПК основания. В случая, както и правилно приема административният съд, безспорно се установява по делото, че заповедта е издадена без да са налице материалноправните предпоставки за възобновяване на административното производство, предвидени в чл. 99, т. 2 и т. 6 от АПК, на чието и основание е издаден акта. Съгласно чл. 99, т. 2 от АПК влязъл в сила административен акт, който не е оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не подлежи на оспорване по административен ред /какъвто е настоящия случай/ - от органа, който го е издал, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Новооткритите и съществували към момента на постановяване на отменения административен акт обстоятелства/доказателства са основание за възобновяване на производството по смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК с оглед изискванията за законосъобразност на акта. В този смисъл е и целта на закона - съобразяване на откритите нови /но съществували към момента на издаване на акта/ обстоятелства и доказателства, които по обективни причини не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал в административната преписка, което е довело до невъзможност органът да разкрие обективната истина по време на висящността на административното производство, респ. - да формира адекватно на закона властническо волеизявление и да предизвика целените от приложимата правна норма законови последици. В конкретния случай цитираните от административния орган жалби на етажните собственици в сградата, в която се намира обектът, за който е издадено разрешение за промяна на предназначението № 13/16.09.2024 г., по съществото си касаят извършващо след издаване на разрешението незаконно строителство в този обект и не съдържат информация за нови факти и обстоятелства, които органът не е могъл да съобрази при издаване на това разрешение. По същия начин и посочените заповеди за спиране извършването на вътрешни строително-монтажни работи и за забрана достъпа до строеж, извършван в самостоятелен обект в сграда с [идентификатор], както и констативни протоколи, които са съставени и постановени и след издаване на разрешението за промяна на предназначението, също не могат да се приемат за нови или новооткрити обстоятелства по смисъла, изяснен по- горе. Ако органът е считал, че разрешението е било издадено в нарушение на изискване за законосъобразност, то тогава оспорената заповед е следвало да бъде издадена на основание чл. 99, т. 1 от АПК, а не по т. 2. Ето защо първоинстанционният съд правилно приема, че предпоставките за възобновяване на производството, предвидени в чл. 99, т. 2 от АПК, не са осъществени. Настоящият съдебен състав намира също така, че данните по делото безпротиворечиво сочат и на липсата на предпоставките за прилагане на хипотезата на възобновяване по чл. 99, т. 6 от АПК, обратно на изложеното в касационната жалба. Съгласно цитираната разпоредба влязъл в сила административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, когато страната вследствие на нарушаването на административнопроизводствените правила е била лишена от възможността да участва в административното производство или не е била надлежно представлявана, както и когато тя не е могла да участва лично или чрез пълномощник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. За да е налице хипотезата на чл. 99, т. 6 от АПК е необходимо нарушаването на административнопроизводствените правила да са довели до посочените в нормата неблагоприятни последици за лице, което има качеството на страна в административното производство. Не е спорно по делото, че етажните собственици в сграда с [идентификатор] не са били конституирани като заинтересувани страни в административното производство по издаване на разрешение за промяна на предназначението № 13/16.09.2024 г. и не са участвали в него, поради и което в случая не би могла да бъде налице и хипотезата на чл. 99, т. 6 от АПК за възобновяване на административното производство. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – Велико Търново е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора искането на ответника „Родопа – Горна Оряховица - 96“ ЕООД за присъждане на съдебни разноски не следва да бъде уважено, тъй като доказателства за разноски пред касационната инстанция не са представени. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,