Определение № 171 от 03.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3226/2021 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба, вх. № 2315/15.03.2022 г. (с дата на пощенско клеймо 14.03.2022 г.) по регистъра на ВКС, подадена от „Енерго – Про Продажби” АД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] чрез адв. Банков с искане за допълване на определение № 161/07.03.2022 г. по настоящото дело в частта му за разноските и присъждане на сторените от страната такива в касационното производство. Ответникът по молбата Александър И. А. чрез адв. Н. в отговора по чл. 248, ал. 2 ГПК изразява становище за нейната недопустимост, доколкото предвид наличие на произнасяне по разглеждания въпрос в горното определение процесното искане има характер на такова за изменение на съдебния акт в частта му за разноските и след като страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, то е недопустимо според разясненията по т. 9 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Счита също, че е налице очевидна фактическа грешка, тъй като съдът е приел в мотивите на акта си, че не следва да присъжда разноски, но в диспозитива му е пропуснал да се произнесе в този смисъл. Това обективирало несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в текста на съдебния акт. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: С определение № 161/07.03.2022 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на решение № 260071/12.03.2021 г. по гр. д. № 5/2021 г. на Окръжен съд – Враца. Разноски в полза на ответника по жалба за това производство не са присъждани, макар да се поискани своевременно по мотиви, че страната не е доказала извършването на такъв разход. Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е процесуално недопустима. С нея ответното по касация дружество иска да ангажира отговорността на насрещната страна за разноски чрез ревизиране на горното определение в тази му част и по своята същност е такава за изменение на крайния акт в частта за разноските, а не за неговото допълване. Съображенията за това са, че предвид производния характер на правото на разноски в съдебната практика трайно е възприето разбирането, че съдът не се произнася с нарочен диспозитив, когато искането за присъждането им е неоснователно. По въпроса за разноските съдът се произнася в диспозитива на крайния, приключващ производството пред съответната инстанция акт само при основателност на искането (когато го уважава), като в него посочва кому каква сума да се плати - така определение № 51/31.01.2018 г. по ч. гр. д. № 210/2018 г. на ВКС, IV г. о., определение № 305/04.05.2015 г. по гр. д. № 6727/2014 г. на ВКС, IV г. о., определение № 563/14.07.2014 г. по ч. гр. д. № 4103/2014 г. на ВКС, III г. о., определение № 60269/24.09.2021 г. по ч. гр. д. № 3630/2021 г. на ВКС, IV г. о. Производството по делото пред касационния съд е приключило на датата на закритото заседание – 17.02.2022 г., тъй като касационен контрол не е допуснат. В там постановения краен акт (определение № 161/07.03.2022 г.) се съдържа произнасяне и по искането на молителя - ответник по жалбата за разноски. То е счетено за неоснователно и разноски на страната не са присъждани, поради липсата на представени доказателства за извършен такъв разход в срока по чл. 80 ГПК. Затова, в контекста на изложеното няма несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на съдебния акт – т.е. не е допусната очевидна фактическа грешка при постановяването му в противовес с доводите на ответника по молбата. След като в крайния акт е налице произнасяне по надлежно заявеното и прието искане за разноски, подадената молба по чл. 248, ал. 1 ГПК носи характеристиките на такава за изменението му в частта за разноските. Съгласно правилото на чл. 80, изр. 2 ГПК страната, която не е представила списък на разноските най-късно до приключване на съдебното заседание в съответната инстанция, няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Съдът дължи произнасяне по искането за разноски и с всеки свой акт, с който приключва делото в съответната инстанция (чл. 81 ГПК). Молба, съдържаща искане за изменение на крайния акт в частта за разноските, при която отсъства визираната по – горе положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните е недопустима – вж. и разрешенията по т. 9 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. В случая молителят не е представил списък по чл. 80 ГПК до релевантния момент – датата на закритото съдебно заседание пред ВКС в производство по чл. 288 ГПК, поради което молбата му за изменение на там постановеното определение в частта за разноските следва да се остави без разглеждане. Така мотивиран, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.,