Определение № 204 от 11.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 2418/2019 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба на ищеца (ответник по жалбата) „Ем Пи Проект Консулт“ ЕООД за допълване на основание чл. 248, ал. 1 ГПК по постановеното по делото определение по чл. 288 ГПК, с което не е допуснато по жалба на ответника „Българско грозде“ ЕООД касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски апелативен съд. Ответникът-жалбоподател оспорва молбата като неоснователна. Молбата е допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. По същество е частично основателна. Действително, по направеното с отговора на касационната жалба искане за присъждане на разноски касационната инстанция не се е произнесла. Невярно е твърдението на ответника в отговора му по чл. 248, ал. 2 ГПК, че такова произнасяне е налице с оглед посоченото в определението по чл. 288 ГПК, че не уважава и заявените разноски в размер на 5000 лв., посочени от касатора в приложен списък с разноски, поради което искането по чл. 248 ГПК е опит да се заобиколи цитираното определение – в определението текст с такова съдържание не съществува. Видно от представените с отговора на жалбата списък по чл. 80 ГПК и договор за правна помощ ищецът е претендирал присъждане на разноски в размер на 5000 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Същото е и реално заплатено от ищеца, предвид съдържащото се в самия договор общо изявление в този смисъл, изпълняващо ролята на разписка. Изтъкнатите в отговора на ответника възражения, че е налице опит да се извлекат неследващи се материални ползи при липса на производство и липса на реална адвокатска услуга, при недостатъчната яснота относно вложеното в тези изрази значение, следва да бъдат счетени за неоснователни. С оглед на това искането по чл. 248, ал. 1 ГПК се явява основателно и следва да бъде уважено, като на ищеца се присъдят съответни разноски за касационното производство. Относно размера на разноските обаче следва да се съобрази, че съгласно представения договор е уговорено предоставянето на правна помощ от двама адвокати, при уговорено общо възнаграждение в размер на 5000 лв. Поради това и доколкото съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК отговорността за разноски се ограничава до заплатеното само за един адвокат възнаграждение, ответникът отговаря за половината от така заплатеното възнаграждение или 2500 лв. Във връзка с това предявеното от ответника възражение за прекомерност според сложността на делото следва да се отхвърли като неоснователно съгласно чл. 78, ал. 1, пр. посл. ГПК, доколкото този размер е под минималния в конкретния случай, определен съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. вр. чл. 36 ЗА съобразно цената на исковете. С тези мотиви съдът