Определение № 129 от 23.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1448/2021 г.

Образувано е по молба от Л. Г. М. с искане за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК на влязлото в сила решение № 457/14.03.2017 г. по гр.д. № 6814/2016 г. на Плевенски районен съд. Ответникът по молбата „Топлофикация Плевен“ ЕАД възразява, че молбата е недопустима, защото не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от заявените основания по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, а предходна молба за отмяна с подобно съдържание и при същите основания е подадена от Л. Г. М. и е оставена без разглеждане от Върховния касационен съд, а освен това е и просрочена. Настоящият състав намира, че молителят Л. Г. М. действително е подал предходна молба за отмяна на влязлото в сила решение със заявяване на същите основания. Предходната молба е оставена без разглеждане с определение № 412/12.11.2018 г. по гр.д. № 4167/2018 г. на Върховен касационен съд при мотивите, посочени от ответника „Топлофикация Плевен“ ЕАД. Това определение е било обжалвано с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд и е потвърдено с определение № 54/30.01.2019 г. по ч.гр.д. № 132/2019 г. В състава по първото определение е участвала съдия Зоя Атанасова. В състава по второто определение е участвала съдия Геника Михайлова. Следователно и по отношение на двете съдии, които са част от настоящия състав на Върховния касационен съд, е налице основанието за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК – особено като се съобрази първото възражение за недопустимост на молбата за отмяна, по която е образувано настоящото дело. При тези мотиви, съдът