Определение № 269 от 08.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 233/2024 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба, подадена от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, за спиране по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК на изпълнението на невлязло в сила осъдително въззивно решение № 61 от 17.01.2024 г. по в. гр. д. № 1139/2023 г. на Апелативен съд – София, с което след частично потвърждаване (в обжалваната му от застрахователя осъдителна част за разликата над 20 000 лв. до 30 000 лв.) и частична отмяна (в обжалваната му от ищеца отхвърлителна част за разликата над 30 000 лв. до 50 000 лв.) на решение № 95 от 28.11.2022 г. по т. д. № 166/2021 г. по описа на Окръжен съд – Враца, застрахователното дружество е осъдено на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 429, ал. 3 КЗ да заплати на А. Б. М. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на настъпило на 26.07.2021 г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 10.09.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1 490 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото ПТП – направени разходи за лечение, ведно със законната лихва, считано от 19.08.2021 г., до окончателното плащане. Върховният касационен съд, състав на Първо отделение, Търговска колегия, след като обсъди молбата и доказателствата към нея, приема следното: Срещу осъдителното въззивно решение в преклузивния срок по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба, с приложенията към нея по чл. 284, ал. 3, т. 1 и т. 3 ГПК, платежно нареждане с дата 07.02.2024 г. за внесено обезпечение по сметката на ВКС в общ размер на 40 119.49 лв., както и платежно нареждане от 07.02.2024 г. за внесена държавна такса в размер на 30 лв., дължима съгласно чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, за производството по чл. 288 ГПК. По делото е приложено и удостоверение от счетоводител при ВКС от 08.02.2024 г., от което е видно, че внесеното от молителя обезпечение в размер на 40 119.49 лв. е постъпило по набирателната сметка на ВКС. При тези данни следва да се приеме, че са налице законовите предпоставки на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, поради което молбата следва да се уважи частично и да се допусне спиране изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение, предмет на касационната жалба. Спирането следва да бъде допуснато до размера на присъдената главница за претърпените от А. Б. М. неимуществени вреди от 30 000 лв., представляваща горница между 20 000 лв. и 50 000 лв., доколкото първоинстанционното решение не е обжалвано в осъдителната му част до размера на присъденото обезщетение от 20 000 лв. и в тази му част е влязло в сила. Присъдените разноски не са предмет на производството по чл. 282, ал. 2 ГПК, тъй като не подлежат на предварително изпълнение. Молбата е неоснователна в частта, с която се иска спиране изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение в частта от същото, с която застрахователят е осъден да заплати на А. Б. М. сума в размер на 1 490 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди. В тази част като неподлежащо на касационно обжалване въззивното решение е влязло в законна сила въпреки подадената касационна жалба и изпълнението му не подлежи на спиране. Водим от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение