Определение № 5433 от 19.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4778/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба на Г. С. А., чрез адв. Коцев като процесуален представител, против: 1. Определение № 4 от 05.01.2026 г., постановено по адм. дело № 1156/2025 г. по описа на Административен съд - София област, с което на основание чл. 159, т. 4 АПК е оставена без разглеждане жалбата му срещу мълчалив отказ на главния архитект на Община Правец за издаване на разрешение за строеж: плътна ограда в УПИ XII-240, кв. 25 по регулационния план на [населено място], като производството по делото е прекратено и 2. Определение № 235 от 23.02.2026 г., постановено по същото дело в производство по реда на чл. 176а АПК, с което е отхвърлена молбата му за допълване на прекратителното определение в частта за разноските. Излагат се доводи за неправилност на определенията. Частният жалбоподател обосновава становище, че прекратяването на делото е следвало да бъде извършено на основанието по чл. 159, т. 4 АПК, но не поради начална липса на правен интерес, а при отпаднал в хода на процеса такъв, евентуално поради оттегляне на оспорения административен акт по реда на чл. 156 АПК, при което е дължимо присъждане на разноски съгласно чл. 143, ал. 2 АПК. Посочва, че недопустимостта на жалбата е последващ закъснялото уведомяване от страна на административния орган за издадения акт факт, поради което същият с поведението си е станал причина за завеждане на делото. Иска отмяна на двете определения и присъждане в негова полза на направените пред първата инстанция разноски. Претендира разноски и за настоящото производство.

Ответникът - главният архитект на Община Правец не изразява становище по частната жалба.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, като съобрази наведените доводи и данните по делото, приема следното:

1. Частната жалба против определение № 4 от 05.01.2026 г. по адм. дело № 1156/2025 г. е процесуално недопустима поради просрочие по следните съображения:

Съобщението за изготвянето му ведно с препис от същото е надлежно връчено на процесуалния представител на жалбоподателя на 14.01.2026 г. на посочения съдебен адрес. Съгласно чл. 230 АПК частната жалба се подава в 7-дневен срок от деня на съобщението на определението или разпореждането. Такъв е и указаният срок за обжалване в съдебния акт. Този срок в случая изтича на 21.01.2026 г., присъствен ден. Частната жалба е подадена чрез ССЕВ на 16.03.2026 г., т. е. след изтичането на предвидения в чл. 230 АПК срок. Срокът е преклузивен и пропускането му погасява правомощието да се извърши валидно процесуалното действие обжалване. Това налага частната жалба срещу прекратителното определение да се остави без разглеждане като просрочена на основание чл. 236 във вр. с чл. 215, т. 3 АПК, а производството по делото - да се прекрати в тази част.

2. Частната жалба против определение № 235 от 23.02.2026 г. е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК и в срока по чл. 230 АПК.

Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното определение е постановено в производство по реда на чл. 176а АПК.

За да отхвърли молбата на А. за допълване на съдебния акт в частта за разноските, съдът излага съображения, че в случая производството по делото е прекратено с определение № 4/05.01.2026 г., с което жалбата е оставена без разглеждане поради липса на правен интерес - чл. 159, т. 4 АПК, като е прието, че доколкото е налице произнасяне по подаденото заявление, макар и извън сроковете по чл. 148 ЗУТ, но преди подаването на жалбата, ответникът не е станал причина за жалбоподателя да възникнат разноски във връзка с необходимостта от оспорване по съдебен ред и не дължи тяхното възстановяване. Посочено е, че не е налице и хипотезата на оттегляне на оспорения акт по смисъла на чл. 143, ал. 2 АПК, при която подателят на жалбата има право на разноски, поради което такива не се следват на страната. По тези съображения съдът приема искането на молителя за присъждане на разноски по делото за неоснователно

Определението е правилно.

По делото се установява, че преди датата на подаване на жалбата в съда (20.10.2025 г.) административният орган издава по подаденото заявление исканото разрешение № 58/13.10.2025 г. за строеж: допълващо застрояване - плътна ограда, за което впоследствие жалбоподателят е уведомен с писмо, връчено на 23.10.2025 г. При тези данни съдът приема, че към момента на сезирането му не е налице подлежащ на съдебно оспорване мълчалив отказ, доколкото главният архитект на община Правец формира и обективира волята си с изричен административен акт, поради което ответникът не е станал причина за жалбоподателя да възникнат разноски във връзка с обжалването му и не дължи тяхното възстановяване.

Настоящият състав споделя изводите на съда, че в случая административният орган се произнася по искането, с което е сезиран преди подаване на жалбата, поради което доводите в частната жалба относно хипотезата на оттегляне на оспорения мълчалив отказ в хода на производството по обжалването му и наличието на предпоставките по чл. 159, т. 3 във вр. с чл. 156 АПК, са неоснователни. Не могат да бъдат споделени и аргументите относно последиците от несвоевременното съобщаване на издадения административен акт и наведените в тази връзка възражения за отпаднал в хода на съдебното производство правен интерес. Мълчалив отказ в случая липсва към датата на подаване на оспорването, доколкото вече е налице изрично произнасяне на компетентния орган, както правилно приема съдът. Видно от данните по делото действително издаденото строително разрешение е съобщено на оспорващия по ССЕВ с писмо от 20.10.2025 г., което е получено от него на 23.10.2025 г., т.е. след подаване на жалбата до съда и образуване на делото. Несвоевременното уведомяване на заявителя извън тридневния срок по чл. 61 АПК обаче не обосновава извод за формиран към този момент мълчалив отказ, респ. за приложимост на основанието по чл. 143, ал. 3 АПК поради това, че ответникът е дал повод за завеждане на делото и е станал причина за жалбоподателя да възникнат разноски. Това основание би било приложимо в случай, че към момента на подаване на оспорването е налице мълчалив отказ и органът се произнася впоследствие с изричен позитивен акт в хода на процеса, каквато не е настоящата хипотеза.

С оглед приетото в прекратителното определение правно основание за недопустимост на оспорването първоинстанционният съд се произнася правилно по отношение дължимостта на претендираните от оспорващия разноски по делото. При преценката относно отговорността за разноските правилно е съобразено, че в случая причината за образуване на съдебното производство по оспорване на мълчаливия отказ за издаване на искания акт не се намира в поведението на ответника. В тази насока е отчетено обстоятелството, че жалбата е подадена след произнасянето от страна на главния архитект на Община Правец. Според практиката на Върховния административен съд, когато административният орган издаде искания акт преди подаване на жалбата и образуване на делото, то на жалбоподателя не се дължат разноски по смисъла на чл. 143, ал. 2 АПК. Изложените в частната жалба аргументи във връзка с момента на електронното връчване на разрешителния акт, макар да сочат на несвоевременното му съобщаване, не могат да обосноват извод за дължимост на направените пред първата инстанция разноски. Ето защо, изводът в обжалваното определение, че не са налице условия за присъждането им, е законосъобразен и съответен на данните по делото.

Предвид изложеното определение № 235 от 23.02.2026 г. като правилно следва да бъде оставено в сила.

По тези съображения и на основание чл. 215, т. 3, чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение