Определение № 299 от 16.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1485/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Л. Н. Б., [населено място], подадена чрез адвокат С. Х., срещу протоколно определение от 03.02.2020 г. по в. гр. дело №2823/2019 г. на Софийския апелативен съд, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е спряно производството по делото до приключване с влязло в сила решение на т.дело №2235/2019 г. на Софийския градски съд. Въззивният съд е приел, че производството по делото е за обявяване за окончателен на предварителен договор за ипотека. Производството по т.дело №2235/2019 г. на Софийския градски съд е образувано във връзка с оспорване на главното вземане, което ищцата Л. Н. Б. има към „ДОРАН КОМЕРС” ЕООД/н/ и което е прието в производството по несъстоятелност. С оглед разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЗД, според която залогът и ипотеката следват обезпеченото вземане, след като е налице спор относно вземането, производството по настоящото дело трябва да бъде спряно. Според въззивния съд е налице спор, който се явява преюдициален по отношение на настоящото производство. Жалбоподателката счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно и неправилно – постановено в противоречие на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и необосновано. Счита, че съобразно разпоредбата на чл.637, ал.5 ТЗ не се спират дела срещу длъжника за парични вземания, обезпечени с имуществото на трети лица. Искът по чл.19, ал.3 ЗЗД е конститутивен и не може да разгледан от съда по несъстоятелността. Ответниците по частната жалба Ж. А. Н., [населено място], и „ДОРАН КОМЕРС” ЕООД/н/, град София, чрез адвокат В. П., оспорват жалбата като неоснователна. Синдикът на „ДОРАН КОМЕРС” ЕООД/н/, [населено място], адвокат Д. Т. счита жалбата за основателна. По подадената частна жалба, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о. намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима. По описаните по-горе дела има връзка, която обаче не е на такава обусловеност, за да е основание за спиране на производството по едното от тях до приключване на другото/чл.229, ал.1, т. 4 ГПК/. В случая разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЗД е неотносима, защото предметът на делото по иска с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД не е правото на обезпечение, а обещанието за обезпечение. Силата на пресъдено нещо на решението по контитутивен иск обхваща съществуването или несъществуването на потестативното право, предмет на делото. Тя не обхваща преюдициалното правоотношение, от което произтича потестативното право нито правната промяна. По иска за обявяване на предварителен договор за окончателен предмет на делото е правото на страната да иска обявяването на предварителния договор за окончателен. С отхвърлителното съдебно решение потестативното право се отрича, а с уважителното – се признава. Освен това в разглеждания случай страна по т.дело №2235/2019 г. на Софийския градски съд е „ДОРАН КОМЕРС” ЕООД/н/, което дружество не е поемало задължение за обезпечаване на заема, а такова задължение като страна по предварителния договор за ипотека е поето от физическото лице Ж. А. Н.. По принцип предварителният договор поначало създава взаимно задължение на страните да сключат окончателен договор. Въз основа на него всяка една от страните има претенция спрямо другата да иска сключването на окончателен договор. Целта им е да се сключи окончателен договор или да се придобие преобразуващото право по съдебен ред да се иска сключването на окончателен договор. Това право е правопораждащо, тъй като предизвиква възникване на ново правоотношение. Преобразуващи (потестативни) са тези права, които дават възможност на техния титуляр едностранно, по свое желание, чрез свое волеизявление, да предизвика правна промяна. Решението, с което се уважава искът има конститутивно действие. Преобразуващото правопораждащо право по чл.19, ал.3 ЗЗД се упражнява чрез предявяването на конститутивен иск. То не е притезателно право, тъй като защитата му не се осъществява чрез осъдителен или установителен иск. При уважаването на този иск, с решението се обявява предварителният договор за окончателен, а когато предмет на иска е вещно право върху недвижим имот, съдебното решение замества нотариалния акт. В разпоредбата на чл.637, ал.1 ТЗ е създадено правило, насочено към постигане на основната цел на производството по несъстоятелност удовлетворяване на всички кредитори. Същото е свързано с действието на съдебното решение по отношение заварените искови производства, по които длъжникът е ответник. Тази разпоредба постановява спиране на съдебните и арбитражните производства по имуществените граждански и търговски дела срещу длъжника, с изключение на трудовите спорове по парични вземания, като в закона са въведени няколко изключения от това правило. Смисълът на това спиране е в това, че съществува възможност вземането, предмет на делото да бъде признато по друг облекчен ред. Само такива вземания могат да бъдат приети или да не бъдат приети, или да бъдат оспорени от конкуриращ кредитор в производството по несъстоятелност. По този ред могат да бъдат предявени само притезателни права (вземания) и то само парични. Не могат да бъдат приети от синдика или от съда по несъстоятелността нито правото да се възстанови нарушено владение или държане, нито правото да се върне една наета или заета за послужване вещ. Не подлежат на спиране имуществените граждански и търговски дела срещу длъжника, които нямат за предмет парично вземане това са делата, образувани по конститутивните искове, с които се предявяват преобразуващи (потестативни) права и установителните искове за собственост, за прогласяване нищожност на сделки и др. Не могат да бъдат приети от синдика или от съда по несъстоятелността например, нито правото да се унищожи или развали една сделка, нито правото да се прогласи нейната нищожност, нито правото да се обяви за окончателен един предварителен договор. На спиране подлежат само делата, които имат за предмет парични вземания, поради което делата, образувани по предявен иск по чл.19, ал.3 ЗЗД не подлежат на спиране по чл. 637, ал.1 ТЗ. Ето защо и разглеждането на установителния иск по реда на чл.694 ТЗ в рамките на производсвото по несъстоятелност на търговското дружество е предопределено от направено възражение по чл.690, ал.1 ТЗ от кредитор или от длъжника, като преклузивният срок за предявяването му тече от обявяване в търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъка по чл.692, ал.4 ТЗ. Ако възражението по чл.690, ал.1 ТЗ е срещу включено в списъка на приетите от синдика вземания и е разгледано от съда в производството по несъстоятелност съгласно чл.692, ал.3 ТЗ, но е оставено без уважение, то страната, направила възражението /кредитор или длъжника/, разполага с правото спорът относно съществуването на вземането да се разреши със сила на пресъдено нещо. Обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да се върне на Софийския апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.