Определение № 9062 от 24.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8406/2026 г.

Производството е образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, чрез процесуален представител, против Определение №19060/18.05.2026г. по адм. дело №3546/2026г. по описа на Административния съд София-град /АССГ/ в частта за разноските. Частният жалбоподател смята за определението за неправилно и немотивирано. Твърди, че изводите на първоинстанционния съд за уведомяване на жалбоподателя за отговора на ответника след депозиране на жалбата пред АССГ са неправилни, и неправилен е извода, че ответника е дал повод за образуване на делото. Иска отмяна на определението като неправилно в частта, в която са присъдени разноски на жалбоподателя, и издаване окончателен акт от съда, с който да се отхвърли искането за присъждане на такива. Претендира разноски. Ответникът по частната жалба – В. Д. С., чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва частната жалба като неоснователна и моли за оставянето й без уважение. Претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, в настоящия тричленен състав, намира частната жалба за процесуално недопустима. В конкретния казус с Определение №19060/18.05.2026г. по адм. дело №3546/2026г. по описа на АССГ, на осн. чл.159, т.4 АПК е оставена без разглеждане жалба на В. Д. С. срещу мълчалив отказ на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД да се произнесе по упражнено право на достъп по чл.15 от Регламент 2016/679, обективиран в заявление от 22.01.2026г., да предостави копие от всички документи, съдържащи лични данни на С., „Агенция за събиране на вземания“ЕАД е осъдена да заплати на В. Д. С. сумата от 5.11 евро направени по делото разноски, сумата от 511.29 евро, дължимо адвокатско възнаграждение, и производството по делото е прекратено. След като това определение на АССГ е обжалвано само в частта относно разноските, и предвид направеното искане, настоящата частна жалба е с характер на молба по чл. 176а, ал. 1, предл. второ АПК за изменение на определението на първоинстанционния съд в частта за разноските. С оглед посочената разпоредба, искането за допълване или за изменение на съдебния акт относно присъдените разноски е от компетентността на съда, който се е произнесъл по тях, а определението по чл.176а, ал.3 вр. ал.1 АПК, с което първоинстанционния се произнася по искането за изменение на съдебния акт в частта за разноските, подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, съгласно изричната разпоредба на чл.176а, ал.3 АПК, във вр. с чл.229, ал.1, т.2 АПК. Неприложима в случая е разпоредбата на чл.176а, ал.4 АПК защото липсва подадена частна жалба срещу определението на АССГ в неговата цялост. По изложените съображения производството пред Върховния административен съд трябва се прекрати, а частната жалба на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, против Определение №19060/18.05.2026г. по адм. дело №3546/2026г. по описа на Административния съд София-град се изпрати на съответния съд и състав, постановил определението, за разглеждането й като молба за изменение на този акт в частта за разноските. По претенциите за разноски произнасяне дължи компетентният съд. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,