Определение № 209 от 14.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3904/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Н. К., подадена чрез адв. Д.Д., против решение № 261768/ 26.05.2022 год. по в.гр.д.№5326/2021г. на Софийски градски съд в частта, с която след частична отмяна на решение №20022511 от 25.01.2021год., постановено по гр.д.№ 35148/2020 год. на Софийски районен съд, по предявените от „Чез Електро България“ АД искове по чл.422 вр. с чл.415 и чл.124 ГПК вр. с чл. 98а от ЗЕ и чл.200 вр. чл.79 и чл.86 ЗЗД е признато за установено, че М. Н. К. дължи на „Чез Електро България“ АД заплащане на сумата от 3844,47лв. /три хиляди осемстотин четиридесет и четири лева и 0,47лв/, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 09.10.2019г. до изплащането й, представляваща 2/3 от стойност на доставената в периода от 09.12.2018г. до 08.05.2019г. електрическа енергия в процесния имот в [населено място]; сумата от 165,56лв. /сто шестдесет и пет лева и 0,56лв/, представляваща лихва за забава на плащането на главницата от 3844,47лв. за периода от 09.02.2019г. до 27.09.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 57737/2019г. на СРС. Закрито съдебно заседание за производство по чл.288 ГПК е насрочено за 29.03.2023г. С молба вх. № 11605 от 22.12.2022г. ищецът „Електрохолд продажби“ ЕАД с предишно наименование „Чез Електро България“ АД е уведомил съда, че ответницата К. с банкови преводи от 11.08.2022г. и 19.12.2022г. е погасила изцяло процесните задължения. С молба вх.№1296/09.02.2023год. касаторът заявява, че е погасил всички дължими суми, оттегля касационната си жалба и желае производството по нея да бъде прекратено. Страната, която е инициирала с подаването на касационна жалба настоящото производството може, с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, да десезира съда. Това касаторката М. Н. К. е направила с писмената си молба по делото, с която ясно и недвусмислено е заявила, че оттегля подадената от нея касационна жалба. При това положение трябва да се приеме, че Върховният касационен съд е десезиран от разглеждането на последната и образуваното въз основа на нея производство трябва да бъде прекратено. Десезирането обуславя процесуалната недопустимост на производството. При този изход разноски на касатора не се следват. Съдът не присъжда разноски и за ответната по жалбата страна, тъй като доказателства за сторени такива в настоящото производство до настоящия момент не са представени. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,