Определение № 15 от 01.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 111/2021 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 1026/19.08.2020 г. /пощ. кл. от 16.08.2020 г./ и молба с вх. № 260013/08.09.2020 г., подадени от Д. К. П., за отмяна на влязло в сила решение № 17/28.05.2019 г. по гр. д. № 187/2018 г. на Трънския районен съд, поправено с решение № 477/27.11.2019 г. по същото дело и потвърдено с решение № 177/24.06.2020 г. по в. гр. д. № 26/2020 г. на Пернишкия окръжен съд, с което допуснатият до делба недвижим имот, находящ се в [населено място], [община], е изнесен на публична продан и е отхвърлено искането на молителя за уважаване на претенции по сметки по реда на чл. 346 ГПК за сумите 17.04 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на молбата, за заплатени от него данъци и такси за делбения имот; 1 650.78 лв. за заплатени от него данъци и такси за делбения имот за периода от 2013 г. до 2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на молбата, както и на 524.35 лв. за наемоподобен доход, от който е лишен вследствие ползването на имота само от ответницата от 2000 г. до 2016 г., по отношение на ответницата Б. А. Л.. Молителят се позовава на основанията по чл. 303, ал. 1, т.т. 2 и 4 ГПК и иска отмяна на влязлото в сила решение поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. От ответниците по молбата Б. А. Л. и Н. Д. Г. не са постъпили отговори. Проверката по допустимостта на молбата за отмяна обхваща наличието на подлежащ на отмяна съдебен акт, изхожда ли молбата от легитимирано лице, спазени ли са установените в чл. 305 ГПК срокове за подаване на молбата, наличие на точно и мотивирано формулирани основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК. В разглеждания случай молбите за отмяна изхождат от страна по делото и са насочени срещу влязло в сила решение, постановено по искове за сметки между съделителите във втората фаза на производство за делба на недвижим имот. Молбите обаче са недопустима и следва да се оставят без разглеждане, тъй като не съдържат конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК. В молбата с вх. № 1026/19.08.2020 г. молителят сочи, че е налице съсобствен имот между Б. А. Л. и наследниците на починалата й сестра В. А. П., които са молителят Д. К. П. - съпруг и ответницата Н. Д. Г. - дъщеря. Обяснява причините, поради които е завел иска за делба с искова молба от 05.11.2018 г. Сочи, че с данъчна декларация ответницата /Б. Л./ декларирала имота на свое име, като укрила сестра си и така съгласно чл. 49, ал. 2 ЗНсл изгубила правото на наследствен дял от укритото имущество, което уголемява дяловете на останалите наследници. Тези искания и доказателства не били разгледани от съда, което опорочило решенията. Твърди, че е плащал данъците за периода 2010-2016 г., дължими от П. А. К. /също наследник на общите наследодатели, от които имотът произхожда/, като по обяснения на приелата плащанията служителка не се изисквало поставяне на подпис от вносителя на сумата. Обяснява защо не е представил оригинал на приходните квитанции. Обсъжда подадения от ответницата отговор и твърди, че е изнесла невярна информация, че редовно е заплащала дължимите данъци. Иска ответницата да бъде задължена да представи приходните квитанции. Налице била имотна измама, че съпругата на молителя и сестра на ответницата В. П. не съществува като данъкоплатец от 2000 до 2016 г., но това не било разгледано от съда, поради което молителят пита чии интереси защитава и дали е безпристрастен. Сочи, че при непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Престъплението подаване на данъчна декларация с невярно съдържание било потвърдено и в писмения отговор на ответницата. Твърди, че претенцията по сметки е доказана, видно от приходна квитанция № 6406120130/10.08.2020 г. за платен данък за 2020 г., като извършил плащане и на дължимия от Н. Д. Г. данък с приходна квитанция № 6406120131/10.08.2020 г., които документи ще представи в оригинал. Районният и окръжният съд не взели под внимание представените доказателства. Сочи, че в периода от 2000 до 2016 г. делбеният имот бил на разположение на ответницата, която по всяко време могла да извърши продажба на имота, който е съсобствен, чрез имотна измама. Като се позовава на чл. 297 ГПК, твърди, че решение № 477/27.11.2019 г. по гр. д. № 187/2018 г. на Трънския районен съд, влязло в сила на 31.11.2019 г., противоречи на решение № 177/24.06.2020 г. по в. гр. д. № 26/2020 г. на Пернишкия окръжен съд. В молба с вх. № 260013/08.09.2020 г., подадена в изпълнение на указания на администриращия съд, молителят отново сочи, че решение № 477/27.11.2019 г. по гр. д. № 187/2018 г. на Трънския районен съд, влязло в законна сила, противоречи на решение № 177/24.06.2020 г. по в. гр. д. № 26/2020 г. на Пернишкия окръжен съд, като не се зачита чл. 297 ГПК, от което следва опорочен съдебен акт. Отхвърлена е една безспорно доказана претенция, не са разгледани от съда незаконните действия на ответницата, която умишлено е съставила данъчна декларация с явна цел лична облага и обогатяване чрез укриване на законен наследник и собственик, потвърдено с писмения отговор. Молителят твърди, че след като получил пълномощно от дъщеря си Н. Д. Г., приложено по въззивното дело, претендира за 1/2 от наследствения имот, колкото има и ответницата. Претендира за платените данъци на П. К. и Б. Л., заедно със законната лихва, която начислява БНБ, завишена с три пункта. Отново твърди, че ответницата разполага с имота от 2000 до 2016 г., както и, че не се изисква подпис на вносителя на данъка, поради което не се касае за негово нарушение, а за нарушение на държавата, от което се възползва ответницата и лишава по незаконен начин от наследство сестра си, защитена от държавата, в нарушение на Конституцията на РБ, чл. 5, ал. 1 ЗНсл и чл. 297 ГПК. Сочи, че относно действията на ответницата, извършила съзнателно непозволено увреждане, покана не е необходима. Позовава се на чл. 303, ал. 1, т.т. 2 и 4 ГПК. Като новонастъпили факти сочи приложените към молбата приходни квитанции от 10.08.2020 г. Молба с вх. № 260106/06.10.2020 г., подадена в изпълнение на дадени указания, и молба с вх. № 260225/09.11.2020 г., подадена във връзка с получен от ответницата Н. Г. препис от молбата за отмяна, приповтарят твърденията за умишлено укриване на законен наследник и собственик, за противоречие между решение № 17/28.05.2019 г. по гр. д. № 187/2018 г. на Трънския районен съд, решение № 477/27.11.2019 г. по същото дело и решение № 177/24.06.2020 г. по в. гр. д. № 26/2020 г. на Пернишкия окръжен съд и за допуснати от съда процесуални нарушения. Така изложените в молбите за отмяна твърдения не покриват нито един от съставите по чл. 303, ал. 1, т.т. 1-7 ГПК, а молбата за отмяна е способ за извънинстанционен контрол за правилност на влезли в сила решения само при наличието на изчерпателно посочените в закона основания и за да е допустима, изложените твърдения, заедно с доказателствата, които ги подкрепят, съгласно приетото в т. 10 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, следва да са конкретни и надлежни. Това ще рече да могат да бъдат подведени поне под един от предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК състави с оглед на всички елементи. Макар в случая молителят да не се позовава на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, представя приходни квитанции № 6406120130 и № 6406120131, двете от 10.08.2020 г. Те обаче са за заплатени данъци и такса битови отпадъци за 2020 г., т. е. касаят период извън този по исковете по сметки, поради което не могат да бъдат подведени под посоченото основание. Молителят не представя, а и не твърди да има влязло в сила решение или присъда за установяване на престъпно действие на ответницата /Б. Л./ във връзка с решаването на делото като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Изложеното от молителя за противоречие между решения, постановени в рамките на едно и също производство, а именно: решение № 17/28.05.2019 г. по гр. д. № 187/2018 г. на Трънския районен съд, решение № 477/27.11.2019 г. по същото дело, постановено по реда на чл. 247 ГПК, и решение № 177/24.06.2020 г. по в. гр. д. № 26/2020 г. на Пернишкия окръжен съд, постановено по реда на въззивното обжалване, не съответства на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, което дава право на заинтересованата страна да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Останалата част от изложението в молбите за отмяна съдържа оплаквания за неправилност на решенията в приключилото производство по исковете на молителя, предявени по реда на чл. 346 ГПК срещу ответницата Б. Л., поради допуснати от съда нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила и поради необоснованост, които по естестеството си представляват основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания по чл. 303, ал. 1 ГПК за отмяна на влязло в сила решение. Като правноирелевантни за отменителните основания по чл. 303, ал. 1 ГПК, изчерпателно изброени от законодателя, те не подлежат на обсъждане в настоящото извънинстанционно производство. Ето защо следва да се приеме, че молбите за отмяна не отговарят на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК за точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Съгласно приетото в т. 10 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК, е недопустима. ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о.