Определение № 173 от 25.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1483/2022 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от адвокат С. И. И., срещу определение № 107 от 10.03.2022 г., постановено от тричленен състав на Върховния касационен съд, III гражданско отделение, по гр.д. № 725/2022 г. Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Жалбоподателката излага съображения за неправилност. Счита, че е накърнено правото й на справедлив процес, гарантирано от чл. 6, § 1 от ЕКПЧ, съгласно което всяка страна следва да има подходяща възможност да представи своята позиция при условия, които не я поставят в съществено по-неблагоприятно положение от другата страна; да са гарантирани изискванията за състезателност и равенство на страните. Така, жалбоподателката твърди, че конкретното проявление на поддържаното нарушение е в следното: не е получила екземпляр от жалбата, подадена за отстраняването й от списъка с допуснатите от избирателната комисия кандидати и не й е дадена възможност да вземе становище, въпреки, че само тя е пряко засегната от същото; мотиви за заличаването й са изложени за първи път в окончателното, необжалваемо решение на Висшия адвокатски съвет. Смята, че единственият способ да се защити е да обжалва решението на Висшия адвокатски съвет, постановено по чл. 103, ал., изр. 3 ЗА, защото впоследствие няма да може да обжалва крайното решение на избирателната комисия по чл. 106, ал. 4 за обявяване на резултатите от избора за органи на адвокатската колегия, след като е изключена от списъка на допуснатите кандидати. Висшият адвокатски съвет, представляван от председателя И. Д., отговаря, че частната жалба е неоснователна. Счита, че правилно в обжалваното определение е прието, че адвокат С. И. е подала жалба срещу решение на Висшия адвокатски съвет, което е окончателно. За да се произнесе, съдът съобрази следното: С решение № 1/31.12.2021 г. Избирателната комисия към Адвокатската колегия – В. е допуснал кандидатурата на адвокат С. И. за участие в изборите за органи на АК – В. за длъжността председател на Съвета. Срещу това решение на избирателната комисия е подадена жалба от адв. С. Ц. С. до Висшия адвокатски съвет. С решение по чл. 103, ал. 3, изр. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА) жалбата е уважена и адв. С. И. не е допусната за участие в изборите за органи на АК – В.. Срещу това решение на Висшия адвокатски съвет адв. И. е подала жалба пред ВКС. Сезираният състав, като се позовал на чл. 103, ал. 2, изр. второ ЗА, намерил, че обжалваното решение е окончателно. Аргументирал се още с това, че съгласно чл. 106, ал. 4 от същия закон съдебният контрол се осъществява върху решението на избирателната комисия за обявяване на резултата от избора; за процесуална икономия не е предвидено обжалване на решението по чл. 103, ал. 2 относно допустимостта и списъка на кандидатурите. В заключение оставил без разглеждане жалбата на адв. И. и прекратил образуваното пред съда производство. Настоящият състав намира обжалваното определение за правилно. Решението на Висшия адвокатски съвет е от вида актове, които са окончателни и не подлежи на съдебен контрол. Решенията на Висшия адвокатски съвет подлежат на съдебен контрол, осъществяван от ВКС, само в изрично предвидените от закона случаи, между които не е решение по чл. 103, ал. 3, изр. 3 ЗА. Съдебното производство по контрол на решенията на Висшия АС е извън обхвата на общия исков или административен процес, и основание за развитието му е или изрично посочване на ВКС като орган, пред който да се развие производството по обжалването, или пряко препращане към разпоредбата на чл. 7, ал. 7 ЗА. Липсва законова разпоредба, която да предвижда обща възможност за обжалване на решенията на Висшия АС. Това произтича от характера на адвокатурата като организация, която съгласно чл. 134, ал. 1 КРБ е свободна, независима и самоуправляваща се. Този принцип е доразвит и в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗА, според която адвокатската професия се осъществява в съответствие с принципите на независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка. Обща компетентност за съдебен контрол на решенията на Висшия АС не би могла да бъде изведена от разпоредбата на чл. 88, ал. 5 ЗА, тъй като същата е обща норма, уреждаща само осъществявания от Висшия АС вътрешен контрол по отношение на решенията на съветите на съответните адвокатски колегии – в рамките на широката им компетентност по чл. 89 ЗА и др. Изборите за органи на адвокатските колегии преминаван през два етапа: 1-ви допускане на кандидатите и 2-ри избиране на съответните органи. Резултатите от тях се съдържат съответно в решение на избирателната комисия по чл. 103, ал. 2 (подлежи на еднофазно обжалване само пред Висшия адвокатски съвет) и в решение по чл.106 ал.4 ЗА (подлежат на двуфазно обжалване – пред Висшия съдебен съвет и впоследствие пред ВКС). Обжалването на решението по чл.103 ал.2, изр. трето ЗА за допускане на кандидатите има за цел корекция на по-ранен етап на евентуално нарушаване на активното избирателно право (при неоснователен отказ за допускане), респективно на несъответствие със законовите изисквания за избираемост на кандидата (при допускане на кандидат, който не ги удовлетворява). Както правилно е изяснил съставът на трето гражданско отделение на ВКС в обжалваното определение, съдебния контрол на решението по чл.106 ал.4 ЗА е върху законосъобразността на избора като цяло при обжалването на крайния акт на избора. Преценката дали адв. И. е легитимирана да обжалва избора, съответно съображенията й по приложението на § 6 ЕКПЧ, нямат отношение към въпроса за допустимостта на жалбата й срещу решението по чл. 103, ал. 2, изр. 3 ЗА (предмет на настоящия спор). Законът е категоричен, съдебен контрол не може да се осъществи по пътя на обжалването му по реда на чл. 7, ал. 5. В заключение, частната жалба е неоснователна, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено. МОТИВИРАН от горното, съдът