Определение № 5079 от 22.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4224/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. П. К. срещу определение рег.№ 2091 от 29.06.2026 г. по ч.гр.д.№ 1645 от 2026 г. на Софийския апелативен съд, 11 търговски състав, с което е потвърдено определение от 28.04.2026 г. по в.гр.д.№ 4825 от 2025 г. на Софийския градски съд, ГО, IV-В състав за прекратяване на делото поради връщане на подадената от И. К. въззивна жалба с вх.№ 82793 от 10.03.2025 г. срещу решение от 18.02.2025 г. по гр.д.№ 70330 от 2023 г. на Софийския районен съд, 168 състав. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено. В писмени отговори от 14.09.2026 г. и 28.09.2026 г. ответниците по частната жалба И. Д. Д. и В. Т. К. оспорват същата като недопустима и неоснователна. Ответникът В. К. претендира и за направените по делото на ВКС разноски. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните, счита следното: Съгласно чл.274, ал.3 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат само два вида определения на въззивните съдилища: определения, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения на първоинстанционните съдилища, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Обжалваното определение не е измежду тези два вида определения на въззивните съдилища. То е определение на апелативен съд за потвърждаване на определение на въззивен съд, с което е прекратено въззивно производство поради връщане на въззивната жалба, въз основа на която е образувано това производство, и като такова, съгласно приетото в Тълкувателно решение № 2 от 23.06.2022 г. по тълк.д.№ 2 от 2018 г. на ОСГТК на ВКС не подлежи на касационно обжалване. Поради това подадената от И. П. К. частна жалба срещу това определение на Софийския апелативен съд е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК жалбоподателката дължи на ответниците направените от тях разноски по настоящото дело. Доказателства за направени такива разноски обаче не са представени, поради което и не следва да се присъждат. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение