Определение № 13272 от 19.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11972/2025 г.

Производството по чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба от Е. Е. У., гражданка на Украйна, чрез процесуален представител срещу определение № 37323/12.11.2025 г. по адм. д. № 11626/2025 г. по описа на Административния съд – София-град, с което е оставена без разглеждане подадената жалба срещу предложението на министъра на правосъдието по чл. 34 от Закона за българско гражданство да не бъде издаван указ, с който същата да придобие българско гражданство. Частната жалбоподателка твърди неправилност на определението, иска отмяната му и връщане на делото на същия съд за произнасяне по съществото на жалбата. В срока по чл. 232 от АПК от насрещната страна, министърът на правосъдието, по делото е депозиран писмен отговор на частната жалба с развити в него доводи за неоснователност на частната жалба, съответно- за правилност на обжалваното с нея прекратително определение. Частната жалба е предявена от надлежна страна, за която подлежащият на инстанционен контрол съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 230 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното в настоящото производство определение, Административен съд София-град е приел, че обжалваното пред него Предложение на министъра на правосъдието изх. № 91-00-350/15.10.2025 г., адресирано до вицепрезидента на Република България, да не бъде издаден указ за придобиване на българско гражданство на Е. Е. У., гражданка на Украйна, не съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, тъй като не засяга пряко права, свободи и законни интереси на оспорващата, на основание чл. 21, ал. 5 от АПК съставлява етап от процедурата по издаване на указа на президента/вицепрезидента на РБългария, с който на чужденеца се предоставя или се отказва предоставянето на българско гражданство - от една страна, а от друга - тъй като специалният Закон за българското гражданство в своята разпоредба на чл. 35, ал. 5 предвижда възможност за обжалване само на непроизнасянето на министъра на правосъдието с изрично предложение в сроковете по чл. 35, ал. 1 от същия закон, както и прекратяването на производството пред него, но не и на направеното от него изрично предложение по същи законов текст. Определението на АССГ е правилно. Актът на министъра на правосъдието по чл. 34 ЗБГ е част от производство, в което се разглеждат молби за придобиване на българско гражданство. Българско гражданство се придобива с указ на Президента на Република България. Министърът на правосъдието прави предложение до Президента на Република България, с което предлага издаването на указ за придобиване на българско гражданство или за отказ за издаването на такъв указ. Актът на министъра на правосъдието се основава на мнението на Съвета по гражданство при Министерството на правосъдието, който е съвещателен орган. Предложението на министъра на правосъдието, видно и от наименованието на акта, не приключва производството и не предизвиква правни последици в правната сфера на лицата-кандидати за придобиване на българско гражданство, поради което не подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Определението за оставяне жалбата без разглеждане като недопустима и за прекратяване на производството е правилно и следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 235 АПК, Върховният административен съд, трето отделение