Определение № 2682 от 17.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 906/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от ответника по касация ДЕНЕВ ЛЕС ЕООД, чрез процесуалния му пълномощник, за допълване на постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 1740/21.06.2024 г. в частта относно разноските, чрез присъждане на сумата от 3 600 лв. – адвокатски хонорар за касационното производство. С посоченото определение настоящият съдебен състав не е допуснал касационно обжалване на решение № 382/15.12.2022 г. по в. т. д. № 350/2021 г. на Варненския апелативен съд. Касаторът АГРОИМПУЛС 2000 ООД не е подал писмен отговор на молбата в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, за да се произнесе по искането, съобрази следното: Молбата по чл. 248 ГПК е депозирана в рамките на преклузивния срок, от легитимирана страна и е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. В представения към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие е уговорено възнаграждение за процесуалното представителство на ответника по касация в размер на 3 600 лв. с ДДС. Не е уточнен начинът на плащане, а по-надолу е отбелязано, че сумата е заплатена по сметка. Други доказателства за сторените от страната разноски не са представени. С оглед тези факти и при съобразяване на задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС настоящият съдебен състав намира, че молителят не е провел надлежно доказване на претенцията си за присъждане на разноски. От документите по делото не се установява нито уговореният начин на плащане на адвокатското възнаграждение, нито че такова е заплатено в брой, нито е представен банков документ, удостоверяващ плащането. След като не е доказано, че исканите от ответника по касация разноски са реално сторени, не е налице и пропуск на съда да ги възложи в тежест на касатора при постановяване на акта му по чл. 288 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд