Определение № 9489 от 05.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9394/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 - чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от Народно читалище „Виртуален свят 15.11.2004г.“, чрез процесуален представител, против определение № 2269/08.05.2026г., постановено по адм. д. № 2506/2025 г., на Административен съд - Благоевград, с което е върната исковата молба срещу Община Благоевград за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразни действия. В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на определението, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на закона. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени доказателствата по делото и изложените съображения в частната жалба, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Частната жалба, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК и срещу подлежащо на обжалване определение по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК, преграждащо по-нататъшното развитие на производството, е допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: Производството пред Административен съд – Благоевград е образувано по искова молба на Народно читалище „Виртуален свят 15.11.2004г." срещу Община Благоевград за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразни действия, изразяващи се в неправомерно разходване на средства - субсидии на читалища за 2020г. преди влизане в сила на съответния административен акт за определяне на техните размери. Ищецът е изтъкнал, че поради това неправомерно разходване не е могъл да получи полагаемия му се по закон размер на субсидия за 2020г. Уточнил е, че действията по разходване се състоят в разпределение на средствата от назначена от кмета на общината комисия, сключване на договори с читалища и изплащане на парични суми. Изложил е и доводите си относно размера на исковата сума. За да прекрати производството по делото, Административен съд Благоевград е приел, че исковете са с правно основание чл. 1 ЗОДОВ, както и че исковата молба е останала нередовна след дадените указания и че с предявените искове се цели заобикаляне на закона, по-конкретно на реда за разпределяне на субсидии между читалищата, предвиден в Закона за народните читалища. Определението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Исковата молба, след пространно дадените уточнения, е редовна. Ищецът е обяснил защо смята, че ответникът е легитимиран да отговаря по иска, позовал се е на конкретни нарушени законови разпоредби от длъжностни лица на общината във връзка с разходване на субсидията за читалища за 2020г. и е обосновал защо счита, че му се дължи исковата сума като обезщетение. Изрично се е позовал не на отменен акт, а на незаконосъобразно изпълнение на административен акт преди неговото влизане в сила. Изрично се претендира обезщетение, което е различно вземане от това по основното административно правоотношение, касаещо правото на финансиране, макар и двете вземания да са свързани по начин, който подлежи на обсъждане по същество. Доводите на съда по отношение на тези твърдения в исковата молба не са свързани с преценка за нейната редовност, а касаят спора по същество. По тези съображения настоящият състав счита, че обжалваното определение е неправилно, като постановено в нарушение на закона, поради което следва да се отмени, а делото да се върне на Административен съд – Благоевград за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на спора по същество. Разноските подлежат на присъждане по реда на чл. 226, ал.3 АПК вр. чл.236 АПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,