Определение № 12957 от 02.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10519/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 112 от Закона за здравето (ЗЗ). Образувано е по частна жалба на В. Х. П. от гр. София против Определение № 16712 от 12.09.2024 год. постановено по адм. д. № 7181/2024 год. по описа на Административен съд София-град. Ответникът Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК) в срока по чл. 232 от АПК, не ангажира становище по частната жалба. Върховният административен съд - състав на шесто отделение, при извършената служебно проверка на процесното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 от АПК, срещу акт подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: С обжалваното определение АССГ на основание чл. 159, т. 1 от АПК е оставил без разглеждане жалбата на г-жа П. против „поредица от процедурни нарушения на „Столична РЗИ – регионална картотека“ на ТЕЛК“. След анализ на съвкупния доказателствен материал е установил, че при преосвидетелстване спрямо В. П. от ТЕЛК към Национална кардиологична болница ЕАД е издадено Експертно решение № 90923/29.04.2024 год., което тя е оспорила по административен ред пред НЕЛК, с оплакване, че не и е определен процент ТНР пожизнено. Посочил е, че атакуваното експертно решение на ТЕЛК безспорно притежава белезите на индивидуален административен акт, но разпоредбата на чл. 112 от ЗЗ предвижда задължително обжалване на решенията на ТЕЛК пред НЕЛК, като на оспорване пред административен съд подлежат именно постановените от НЕЛК решения. Определението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти и обстоятелства от значение за казуса и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите в случая материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. В Закона за здравето (ЗЗ) е предвиден специален ред за административен и съдебен контрол на актовете издавани от органите на медицинската експертиза по оценка на работоспособността. Съгласно чл. 112, ал. 1, т. 3 от ЗЗ експертното решение на ТЕЛК може да се обжалва пред Националната експертна лекарска комисия. Последната е длъжна да се произнесе с решение, което се съобщава на заинтересованите лица и органи и това е административният акт, който подлежи на съдебен контрол по реда и в сроковете по АПК. Предвид горното правилно първоинстанционният съд е стигал до извод, че след произнасяне на НЕЛК и при наличие на останалите предпоставки за допустимост на обжалването г-жа П. би могла да упражни правото си на жалба по съдебен ред съобразно нормата на чл. 112, ал. 1, т. 4 от ЗЗ. В този смисъл съдът правилно е оставил без разглеждане подадената до него жалба против „поредица от процедурни нарушения на „Столична РЗИ – регионална картотека“ на ТЕЛК“ и е прекратил образуваното по нея съдебно производство на основание чл.159, т.1 от АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение