Определение № 1067 от 01.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3226/2015 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ж. Г. Г., чрез адв.К. Г. П., срещу въззивно решение от 12.06.2014г., постановено по възз.гр.д. №12524/2013г. по описа на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение №І-49-213/27.06.2013г. по гр.д. №42312/2011г. по описа на Софийски районен съд, и делото е изпратено на Административен съд – София по подсъдност. В жалбата се сочи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за отмяна по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. В представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационното обжалване се търси в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по въпроса - кой е компетентният съд по обективно кумулативно съединените искове с правно основание чл.71, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ЗЗДискр. с ответник М. на п. и с фактическо основание дискриминационно поведение на служители на Г. д. „И. на н.”. Касаторът твърди, че поставеният въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата. Ответната страна Г. д. „И.на н.” в указания от закона срок, не е представила писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивния съд, поради което е процесуално допустима. Производството по делото е образувано по предявените от Ж. Г. Г. срещу Г. д. „И. на н.” обективно съединени искове с правно основание чл.71, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ЗЗДискр. за установяване на извършено от ответника нарушение, изразяващо се в дискриминационно отношение и неблагоприятно третиране, основано на признака „лично положение”, както и за неосигуряване на възможност да полага подходящ труд, считано от 17.02.2009г.; за осъждане на ответника да преустанови нарушението, да възстанови положението преди извършването му и да се въздържа за в бъдеще от по-нататъшни нарушения, както и за осъждането му да заплати сумата от 25 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Установено е от фактическа страна, че ищецът изтърпява наказание „доживотен затвор без замяна”, считано от 17.02.2009г., в З. на Затвор – Б.. Въззивният съд е приел, че предявеният иск не е родово подсъден на гражданския съд и е обезсилил постановеното първоинстанционно решение. Посочил е, че исковете по чл.71 ЗЗДискр. се разглеждат, на първо място от общите граждански съдилища, когато лицето, осъществило дискриминацията, е правен субект, равнопоставен на ищеца; и на второ място, от административните съдилища, когато дискриминацията и причинените с нея вреди са осъществени при или по повод на административна дейност. В настоящия случай съдът е приел, че е налице втората хипотеза, а именно, че вредите произтичат от отношения с органи на държавна власт – затворническата администрация в Затвора – Б.. Въззивната инстанция, след като е посочила, че родовата подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, е стигнала до извод за процесуална недопустимост на първоинстанционния съдебен акт, поради което го е обезсилила и изпратила делото за разглеждане на компетентния Административен съд – София. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК и касационният контрол не следва да се допуска. По поставения правен въпрос за компетентния съд по искове за вреди, произтичащи от дискриминационно поведение на служители на Г. д. „И. на н.” е налице задължителна съдебна практика, обективирана в Тълкувателно постановление №2/2014г. на ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС, с която въззивният съд се е съобразил. В мотивите на т.4 от цитираното тълкувателно постановление е направено разграничение между разпоредбата на чл.71, ал.1 ЗЗДискр. и чл.74, ал.2 ЗЗДискр. Посочено е, че за да е бъде искът подсъден на административния съд, е необходимо той да се основава на твърдения за вреди, причинени от незаконен акт, действие или бездействие на държавен орган или длъжностно лице. С Постановлението е прието, че делата по искове за вреди от нарушение на права на rраждани, свързани с равенство в третирането, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, са подсъдни на административните съдилища и когато не е проведено производство по раздел първи от Закона за защита от дискриминация. В случая, от изложените в исковата молба твърдения, става ясно, че претендираното обезщетение е за вреди, произтичащи от незаконосъобразно упражнена дейност на затворническата администрация. Поради това, в съответствие със задължителната съдебна практика въззивният съд е обезсилил решението на районния съд и е изпратил делото на компетентния да го разгледа административен съд. Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение