Определение № 185 от 19.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1502/2018 г.

Производството е по чл. 255-257 от ГПК. Образувано е по молба, подадена от М. К. С. за определяне на срок при бавност, допуснат от Бургаския апелативен съд за произнасяне по молба вх. № 10490/09.11.2017 г. с искане да й бъде предоставена правна помощ в поискания от нея обем - процесуално представителство за изпълнение на указанията,обективирани в определение от 12.10.2017 г.по ч.гр.д.№ 165/2017 г. по описа на АС-Бургас,с което е предоставена възможност на жалбоподателката да приведе в съответствие с разпоредбата на чл.284,ал.1,т.3 ГПК и чл.284,ал.2 ГПК подадената частна касационна жалба с вх.№ 1065/17.07.2017 год. Посочва, че е подала настоящата „нова молба” след като се е запознала с обема на предоставената й, с определение от 31.10.2017 год.постановено по посоченото ч.гр.д., правна помощ от АС-Бургас. В приложеното становище по чл.255,ал.2 ГПК съдията – докладчик е посочил,че още първата молба на страната по чл. 95 ГПК е удовлетворена, определен е служебен адвокат, който лично е уведомен за указанията за отстраняване нередовностите на частната касационна жалба. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира подадената молба за бавност за неоснователна ,поради следните съображения: С определение от 31.10.2017 г. постановено по ч.гр.д.№ 165/2017 г. АС-Бургас е уважил искането на жалбоподателката, в подадена от нея на 24.10.2017 г. молба, за предоставяне на правна помощ.Изпратил е препис от акта на АК – Б. за определяне на адвокат от Националния регистъра за правна помощ. На 08.11.2017 г. е постъпило писмо от АК-Б., че за процесуален представител на М. С. е определена адв. Г. Н.. На следващия ден – 09.11.2017 г. съдът е изпратил на адвоката препис от определението, с което е оставена без движение частната касационна жалба, с указания за отстраняване на посочените нередовности. Съобщение е изпратено и до М. С.,която на същия ден е подала молбата, предмет на настоящото производство - вх. № 10490/09.11.2017 г., с повторно искане по чл. 95 ГПК, което вече е удовлетворено от съда. Съгласно установената съдебна практика на Върховния касационен съд, когато е налице искане за предоставяне на правна помощ в срока за отстраняване на нередовности, то с подаване на молбата срокът се прекъсва и не тече докато молбата се разглежда. Когато молбата е отхвърлена, от влизане в сила на решението за това започва да тече нов срок за отстраняване на нередовностите, а в случай на уважаването и, новият срок започва да тече от връчване на определението с указанията на назначения служебен адвокат - арг.чл.259,ал.2 и ал.3 ГПК,чл.263,ал.1 ГПК,чл.275,ал.2 ГПК,чл.283 ГПК и чл.287,ал.1 ГПК. Съгласно чл. 23 ЗПрП правна помощ във вида на процесуално представителство, освен в изрично предвидените от закона случаи на задължителна адвокатска защита, се предоставя и по преценка на съда, извършвана въз основа на доказателства от съответните компетентни за това органи, за липса на достатъчно средства у страната за заплащане на адвокат. В настоящият случай АС-Б. извършвайки преценката съобразно визирания в чл.23,ал.3 ЗПрП комплексен критерий, включващ отчитане на доходите на лицето или на неговото семейство, имущественото му състояние /удостоверено с декларация/, семейното му положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други относими обстоятелства е предоставил правна помощ на жалбоподателката С.. Правна помощ - процесуално представителство не се предоставя когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ - чл.24 т.1 ЗПрП,както и когато вече е предоставена такава.Когато искането за предоставяне на правна помощ е оставено без уважение,то при последваща молба за правна помощ,съдът е длъжен да се произнесе по това искане с нарочен акт,като съобрази дали е налице промяна в обстоятелствата,изброени в чл.23,ал.3 ЗПрП. При така изложените факти,настоящия съдебен състав намира,че не е налице „неоснователно забавяне”по смисъла на чл.257,ал.2 от ГПК относно подадената молба с повторно искане по чл.95 ГПК,а е налице опит от страна на жалбоподателката да не отстрани нередовностите на оставената й частна жалба без движение,с подаването на последващи молби със същото искане – чл.95 ГПК,както и молби по чл.255 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение