Определение № 59 от 22.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4974/2021 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Делото е образувано по молба за отмяна от 19.04.2021г. на Н. П. Г. на влязлото в сила решение от 23.10.2017г. по гр.д.№28268/2012г. на РС София основание чл.303 ГПК. Молителят прави искане за спиране изпълнението на решението. Ответникът „Юробанк България“АД не взема становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 307, ал.1 ГПК, приема за установено следното: Молбата за отмяна не следва да бъде допусната за разглеждане по същество. С атакуваното решение е уважен иск предявен на основание чл.409, ал.1 ГПК и е постановено да се издаде в полза на „Юробанк България“АД срещу ЕТ “Т. К.-Н. Г.“ дубликат на изпълнителен лист за сумата 25290,15евро дължими по договор за банков кредит и лихва в размер на 2170,48евро за времето от 25.07.2011г. до 08.06.2012г., както и сумата 2275,76 лева разноски по делото. Съдът е приел за установено, че въз основа на заповед за изпълнение от 19.06.2012г. е издаден изпълнителен лист в полза на банката и въз основа на него е било образувано изпълнително дело №1320/2013г. при ЧСИ М. М.. Установено е по делото, че изпълнителното дело, с приложения към него изпълнителен лист, е откраднато на 10.01.2013г., но не е било извършено плащане на сумите по изпълнителния лист. При тези обстоятелства съдът е счел, че са налице предпоставките на чл.409 ГПК и е уважил искането за издаване на дубликат на изпълнителния лист. В молбата за отмяна молителят Н. Г. се позовава на разпоредбите на чл.303 ГПК, без да посочва конкретни основания, обуславящи отмяна на влязлото в сила решение. С оглед данните по делото касационният съд приема, че молбата за отмяна не може да бъде разгледана по същество, тъй като молителят не е подал същата в предвидения в разпоредбите на чл.305, ал.1 тримесечен срок. Отмяната е извънредно средство за извънинстанционен контрол за законосъобразност на влезли в сила съдебни актове. Легитимираната да подаде молбата за отмяна страна следва да извърши това процесуално действие в посочения от закона срок, който представлява абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането й по същество. В случая следва да се вземе предвид и факта, че Н. П. е узнал лично за решението най-късно на 21.01.2020г., когато е подал молба, озаглавена искане от 21.01.2020г./на л.165 от гр.д.№28268/2012г. на РС София/, в която сам заявява, че на 17.01.2020г., при справка е разбрал за атакуваното от него решение и е изразил недоволство от постановеното с него. При тези данни настоящият състав приема, че в случая срокът за подаване на молбата за отмяна на влязлото в сила решение е изтекъл най-късно на 21.04.2020г., а същата е постъпила в РС София една година по-късно - на 19.04.2021г. / на лист 166 от гр.д.№28268/2012г. на РС София /. Ето защо с оглед разпоредбата на чл.306, ал.2, вр.чл.286, ал.1, т.1 ГПК молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане. Направеното искане за спиране изпълнението на решението на основание чл.309, ал.1 ГПК следва да се остави без уважение. На молителя е било съобщено лично на 10.02.2022г., че следва да внесе обезпечение с оглед разпоредбата на чл.309, ал.1 ГПК, вр. с чл.282,ал.2,т.1 ГПК в размер на 52 175,19 лева, което той не е изпълнил в дадения му от съда срок. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение