Определение № 391 от 27.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3198/2017 г.

ВКСIII гражданско отделение27.10.2017 г.

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 259 от 25.05.2017 г. по гр. дело № 61/2017 г. на Пловдивски апелативен съд, ІІІ граждански състав. ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. дело № 3198/2017 г. на Върховен касационен съд, гражданска колегия, трето отделение. Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е образувано по частна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез адвокат П. Т. срещу определение № 259 от 25.05.2017 г. по гр. дело № 61/2017 г. на Пловдивски апелативен съд, ІІІ граждански състав. Ответникът К. Х. М. е подал отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК, чрез адвокат Р. Д., с който поддържа становище за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е процесуално недопустима, поради следните съображения: С цитираното определение състав на Пловдивски апелативен съд в производство по чл. 77, вр. чл. 47, ал. 6 ГПК е осъдил настоящият частен жалбоподател да заплати на адвокат Р. Д. Д. – М., особен представител на въззиваемата страна К. Х. М. сумата 2133.88 лв., възнаграждение за въззивното производство. Това определение е от категорията съдебни актове, които са свързани с обезпечаване извършването на съответни съдопроизводствени действия, в случая процесуално представителство на ответника по иска, чрез назначаване на особен представител на разноски на ищеца. Тези разноски са предварително дължими и ако страната остане задължена за внасянето им, както е в настоящия случай – поискано е определянето им във въззивното производство в съдебно заседание от 15.03.2017 г., определен е размера на възнаграждението за работата на адвокат Д. – М. и е постановено с въззивно решение № 55 от 27.03.2017 г. по гр. дело № 61/2017 година на Пловдивски апелативен съд, че въззивникът е задължен в едноседмичен срок от съобщението да внесе сумата на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, съдът постановява определение за задължителното им събиране. Това определение не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1 ГПК, тъй като нито прегражда развитието на делото, нито в закона изрично е предвидено, че може да се обжалва. Следователно същото определение не е от категорията съдебни актове, които подлежат на инстанционен контрол за законосъобразност. С оглед на изложеното частната жалба, като подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване пред ВКС е процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство да се прекрати. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение

Цитирани разпоредби

4