Определение № 130 от 05.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1092/2017 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на Е. А. П., чрез пълномощника му адв. В. С. от АК-Пазарджик с искане за допълване на решение № 6 от 07.03.2018 г., постановено по делото, с присъждане на разноските направени за това производство. Ответникът по молбата [фирма], [населено място] не е взел становище в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК. След проверка на данните по делото настоящият съдебен състав намира молбата за основателна. Касационното производство е образувано по подадена от ответника по иска [фирма], [населено място] касационна жалба. С решението, допълване на което се иска, състав на ВКС е потвърдил обжалваното въззивно решение по съображения различни от тези на въззивния съд относно датата на влизане в сила на изменението на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ. За касационното производство молителят, ответник по касация, е направил разноски в размер на 10000.00 лв. за правна защита и съдействие, което установяват с представен договор за правна помощ, сключен на 20.02.2013 г. с адв. В. С. от АК-Пазарджик, който в частта, удостоверяваща извършено плащане в брой на уговореното възнаграждение, има характер на разписка. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право да иска заплащането на направените от него разноски. При този изход на касационното производство искането за допълване на определението с присъждане на разноските е основателно и следва да се уважи като се допълнени постановеното решение с осъждането на касатора да заплати на ответника по касация направените от него разноски за касационното производство в размер на 1000.00 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.