Определение № 16 от 16.02.2022 г. на ВКС по н. д. № 60/2022 г.

Производството е по чл. 44, ал. 1 НПК. С определение № 30 от 6.01.2022, по НЧХД № 12810/21 по описа на Софийски районен съд е прекратено съдебното производство и е повдигнат пред ВКС спор за местна подсъдност с Пловдивски районен съд. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че делото следва да се разгледа от Пловдивски районен съд. Върховният касационен съд, III НО, за да се произнесе, взе предвид следното: Съдебното производство е образувано първоначално в Пловдивски районен съд като НЧХД № 5670/21, по тъжба на Г. В. Ж. срещу Н. Г. К.-Б., за разгласени обидни и клеветнически твърдения в телевизионно предаване, излъчено по „Пловдивска обществена телевизия“. С разпореждане № 5743 от 3.09.21 г, съдията-докладчик от Пловдивски районен съд е приел, че делото не му е подсъдно, по съображения, че инкриминираните деяния следва да се считат извършени в гр.С., където се явява „центърът на интереси“ на тъжителя, чийто адрес на местоживеене е в столицата. Изложеното е мотивирало докладчика да приеме, че делото е подсъдно на Софийски районен съд, с оглед на което е прекратил съдебното производство и е постановил делото да бъде изпратено по подсъдност на Софийски районен съд. При постъпване на делото в Софийски районен съд е образувано НЧХД № 12810/21. С определение № 30 от 6.01.2022 г, докладчикът е отбелязал, че от обстоятелствената част на тъжбата следва, че „центърът на интереси“ на тъжителя е в гр.П., което обуславя извода, че местно компетентен да се произнесе е Пловдивският районен съд. По изложените съображения, с цитираното определение докладчикът е прекратил съдебното производство, повдигнал е спор за подсъдност с Пловдивски районен съд и е постановил делото да бъде изпратено на ВКС, на основание чл. 44, ал. 1 НПК. ВКС намери, че спорът за подсъдност следва да бъде решен в полза на Софийски районен съд, по следните съображения: Съгласно чл. 36, ал. 1 и 2 НПК, делото е подсъдно на съда, в чийто район е извършено, респективно, довършено деянието, предмет на наказателното производство. Когато едното от деянията, включени в съвкупността от престъпения, предмет на обвинението от частен характер, се е изразило в разгласяване на клеветнически твърдения чрез печатно произведение или по друг начин, в случая, чрез телевизионна медия, това деяние се счита за осъществено в района на съда, в който е седалището на съответната медия. В същото време, от данните в тъжбата следва, че „центърът на интереси“ на тъжителя се намира в гр.П.. Възможно е мястото, което се явява „център на интереси“ на лицето, да не съвпадне с неговото местоживеене, а когато тази хипотеза е налице, определящо за местната подсъдност се явява мястото, явяващо се „център на интереси“ на съответното лице. В случая липсва съвпадение между местоживеенето на тъжителя, което е в гр.С., и „центъра на неговите интереси“, който е в гр.П. При това положение, по правилата на местната подсъдност, делото следва да бъде разгледано от Пловдивски районен съд, където се намират, както седалището на медията, разпространила инкриминираните клеветнически твърдения, така и „центърът на интереси“ на тъжителя. С оглед на изложеното, спорът за подсъдност следва да бъде решен в полза на Софийски районен съд, а делото следва да бъде изпратено по подсъдност на Пловдивски районен съд. Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, ВКС, III НО,