Определение № 60 от 18.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 788/2012 г.

Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. Б. Б. чрез адв.И. от САК срещу определение № 8702 от 29.05.2012г., постановено по в.ч.гр.д. № 7019/2012 г., по описа на СГС, ГО, ІІ Б въззивен състав, с което е оставена без разглеждане подадената от нея частна жалба срещу определение от 26.03.2012г. по гр.д.№ 62384/2010г. на Софийски районен съд, с което е оставена без уважение молбата й за допускане изменение на предявените искове. С частната жалба се излагат съображения за нищожност, недопустимост, неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Ответните страни [фирма], [фирма] и Е. Д. М. в представен писмен отговор чрез адв.К. вземат становище за неоснователност на частната жалба. Останалите ответници по частната жалба Столична община, И. Р. и П. Д. не вземат становище. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество е неоснователна. Атакуваното определение е валидно, допустимо и правилно и не страда от пороците, визирани в жалбата. Съображенията за това са следните: На първо място неоснователно е поддържаното от жалбоподателя оплакване за нищожност и недопустимост на обжалваното определение. Същото е постановено от надлежен орган, в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в рамките на предвидените му в закона правомощия и съобразно жалбата, с която е сезиран, изготвено е в изискуемата от закона писмена форма, подписано е, съдържанието му е точно и ясно. Неоснователно е и оплакването за неправилност на атакувания съдебен акт. За да остави без разглеждане подадената частна жалба като процесуално недопустима, съставът на СГС е съобразил, че определението на първоинстанционния съд, с което е отказано изменение на иска на осн. чл. 214 ГПК, не е от кръга на определенията по чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, които подлежат на самостоятелно обжалване. Този извод е законосъобразен по следните съображения: Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК, подлежат на обжалване определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и тези, изрично посочени в закона. Определението по чл. 214 ГПК - независимо дали се допуска изменение или се оставя без уважение такова искане, не прегражда развитието на спора (чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК) и обжалваемостта му не е изрично предвидена в закона (чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК). В случай, че първоинстанционният съд неправилно е допуснал или не е допуснал изменение на иска, проверката за процесуална законосъобразност на действията е в рамките на въззивния контрол на самото решение, ако то бъде обжалвано. Поради това, самостоятелното обжалване на определението по чл. 214, ал. 1 ГПК е лишено от правен интерес. По останалите подробни доводи, изложени в жалбата, касаещи по същество въпроса допустимо ли е или не исканото изменение на исковете, не се дължи произнасяне в рамките на настоящото производство. Същите могат да бъдат предмет на преценка при евентуалното въззивно обжалване на първоинстанционното решение. С оглед изложеното обжалваното определение, като законосъобразно постановен акт, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение